Атаките в Брюксел като промяна на климата около британския референдум?

След като Европа отново беше разтърсена от терористични атаки, някои предполагат, че зверствата в Брюксел може да имат по-широко въздействие, включително върху референдума на Великобритания за членството ѝ в Европейския съюз (ЕС), коментира професорът по политически науки Матю Гудуин за POLITICO.

Посочвайки нарасналите обществени страхове за националната сигурност и продължителните опасения за бежанската криза и миграцията, някои експерти твърдят, че има по-голяма вероятност британците да подкрепят Brexit след няколко месеца. В деня на атаките букмейкърите увеличиха шанса за Brexit до 36%.

Определено има доказателства в подкрепа на това твърдение – след терористични атаки хората може би възприемат по-силно идеята за напускане на ЕС. След атентатите през 2004 г. в Мадрид например екип от социални психолози открива, че избирателите са станали значително по-консервативни, авторитарни и по-малко обвързани с либералните ценности.

Когато става въпрос за Великобритания обаче предполагаемата връзка между тероризма и острия завой надясно не е толкова очевидна.

Във Великобритания, както и на други места в Европа, популистите и евроскептиците бързо се опитаха да спечелят политически облаги от атаките във Франция миналата година. Те заявиха, че радикалните ислямисти са заплаха за юдейско-християнското наследство и обвързаха проблема с тероризма и радикализацията с по-широки социални проблеми като имиграцията, исляма и принципа на ЕС за свободно придвижване.

Някои политици, например Найджъл Фарадж от Партията на независимостта (UKIP), стигнаха дори по-далеч, предполагайки, че има „пети стълб“ в Европа. Тази седмица той заяви, че свободното придвижване на хора в ЕС е позволило и „свободното движение на Калашници“.

След предишните атаки не се отчита промяна в подкрепата нито за евроскептиците, нито за Brexit. След нападението срещу Charlie Hebdo подкрепата за евроскептиците се запазва на около 15%, а за Brexit дори спада с 3% до 36%.

Средностатистическият избирател просто вече не се шокира. Дългата история на Великобритания с тероризма в Северна Ирландия в комбинация с последните опити за ислямистки заговори може да бъде едно от обясненията. Социалните норми вероятно също влияят – гордата традиция на Великобритания да поддържа присъствие на духа, когато е изправена пред заплаха, кара хората да бъдат по-скоро умерени отколкото радикални.

Алтернативно мнение е, че макар аргументите за опасности от свободното движение, миграцията и тероризма не успяват да спечелят подкрепа сред центристките избиратели те се възприемат от поддръжниците на Brexit – най-често обикновени работници, по-слабо образовани и по-стари поколения. Терористичните атаки просто потвърдиха съществуващите им авторитарни вярвания – че върховенството на закона се разпада, че хората вече не уважават властите и че са нужни по-твърди мерки, за да се установи отново усещане за ред в света.

В рязък контраст с това тези, които клонят към оставане в ЕС, по-скоро реагират на много различен наратив, който започна да се развива още с първите атаки в Париж – нуждата от по-голямо сътрудничество между Великобритания и европейските ѝ съседи, а не от по-малко.

По този начин дебатът по връзката на Великобритания с Европа и обществото ѝ силно се поляризира. Вместо да променят убежденията си хората от двете страни на „барикадата“ просто заздравиха съществуващите си вярвания.

Важно е да не пренебрегваме някои важни дългосрочни ефекти, които може би на първо време не се виждат, добавя Гудуин. Подобно на предишни зверства влиянието на атаките в Брюксел може да се изразява в създаването на по-токсичен политически климат, който подкрепя Brexit, макар и непряко. С бързото приближаване на референдума имиграцията засега продължава да бъде най-важния въпрос за британския електорат.

На въпрос кои са най-важните проблеми пред страната избирателите слагат миграцията много преди здравеопазването и икономиката. Тези опасения не са свързани само със заетостта или жилищата – те са обвързани с обществените тревоги за заплахи срещу националната идентичност, ценности,начин на живот и физическа сигурност. И в момента те са основният аргумент на подкрепящите Brexit. На въпрос за какво използват гласа си в референдума същите тези избиратели евроскептици най-често отговарят „за осигуряване на контрол на имиграцията и британските граници“.

Затова за една голяма част от британското общество вотът на 23 юни вече се е превърнал в референдум по имиграцията. Последните атаки може допълнително да засилят този климат – климат, където идентичността задминава икономиката и където по-широкият дебат е фокусиран основно върху външните заплахи отколкото върху обсъждане на вътрешните възможности, които идват с членството в ЕС.

В проучванията на общественото мнение се вижда, че опасения за идентичността и сигурността наистина се оказват в подкрепа на поддръжниците на Brexit. През последните два месеца средно обществената подкрепа за излизане от ЕС се е увеличила от 39% през февруари до почти 41% през март.

Макар че три отделни проучвания през последните седмици показват, че гласовете за двата лагера са около 50%, Brexit явно получава все повече подкрепа. Отдавна отминаха дните на ясната и решителна лидерска позиция в проучванията на поддръжниците на оставане в съюза, като напоследък подкрепата за този лагер все повече намалява.

Макар че евроскептиците може да не отчетат незабавен ръст на подкрепата, те все пак може да се приближат все повече до климат, в който твърденията им, че защитават хората от външните заплахи, да получат повече отглас отколкото проевропейските аргументи, които се фокусират основно върху икономиката.

Всичко по темата - тук!