Нови правила затягат контрола над пазарните индекси

Нови правила, които имат за цел да осигурят по-голяма точност, обективност и надеждност на финансовите индекси и по този начин да засилят доверието във финансовите пазари, бяха приети днес от Съвета на Европейския съюз.

Няколко случая с манипулация на основни измерители като лихвените проценти Libor и Euribor подчертаха колко са важни те и същевременно колко са уязвими. Ценообразуването на много финансови инструменти и договори зависи от точността на тези показатели. Съмненията в обективността на индексите може да подкопаят доверието в пазара, да причинят загуби за потребителите и инвеститорите и да изкривят реалната икономика, аргументират се от Съвета на ЕС.

Индексите са най-уязвими от манипулации, когато има конфликт на интереси и възможност за лична преценка и когато те не се контролират правилно.

Регулациите

Регулациите ще въведат юридически обвързващ кодекс на поведение за доставчиците на данни, който ще изисква ползването на точна методология и достатъчно и надеждни данни.

Обхватът на регулациите е широк, въпреки че индексите, които се считат за критично важни, ще подлежат на по-строги правила.

Администраторите на индекси ще трябва да кандидатстват за упълномощаване и ще бъдат под надзора на съответния регулатор в страната, в която се намират. Ако даден администратор не спазва условията, регулаторът може да прекрати или спре временно правомощията му. Администраторите ще трябва също да имат адекватно управление, за да се избегне конфликт на интереси.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) ще координира надзора над администраторите на индекси чрез съответните национални регулатори. За индексите от критично важно значение ще бъде създаден колегия от национални регулатори, включително ESMA, която ще взема ключовите решения.

Три категории индекси

Индексите ще трябва да отговарят на различни условия в зависимост от своя тип и размер, като в същото време ще трябва да покриват основни минимални изисквания в съответствие с международно приетите принципи на Международната организация на надзорните органи за ценни книжа (IOSCO).

Индекси от критично значение: Тези, които се използват като показател за финансови инструменти или договори или при определянето на представянето на инвестиционни фондове с обща стойност най-малко 500 млрд. евро, или индекси, които се основават на данни от доставчици, разположени предимно в една страна и приети за основни за тази страна.

Индекси с обща стойност най-малко 400 млрд. евро също могат да се считат за критично важни, ако нямат подходящ пазарен заместител и ако тяхното отсъствие би оказало значително и неблагоприятно влияние върху пазарите, финансовата стабилност, потребителите, реалната икономика или финансирането на домакинствата и бизнеса.

Важните индекси са тези с обща стойност най-малко 50 млрд. евро. Показателите под този праг могат също да получат такъв статут, ако имат значително влияние върху пазарите и нямат пазарни заместители.

По-малките индекси, наречени "незначителни", подлежат на по-лек регулаторен режим на базата на общи механизми съгласно международно приетите принципи на IOSCO.

Отделни режими

Отделни специални режими ще бъдат прилагани към измерителите в сектора на суровините, лихвените проценти и регулираните данни.

Индексите, които следят суровини на обща стойност над 100 млн. евро, подлежат на принципите за отчитане на цените на петрола, издадени от IOSCO на 5 октомври 2012 г. Тези принципи са глобален стандарт за регулаторните изисквания към индексите. Те са одобрени от Г-20 и покриват структури на управление, контрол, обективност и управление на конфликти.

Лихвените проценти, които са по-податливи на конфликт на интереси и манипулация на данните, подлежат на допълнителни изисквания, свързани с входящите данни и доставчиците.

Индекси, които се изготвят в държави извън ЕС, ще се използват в Евросъюза чрез процеси на "признаване" или "одобрение" на базата на съответствие с принципите на IOSCO.

През ноември миналата година е постигнато съгласие в Европейския парламент относно тези реглуцаии. Парламентът е одобрил текстовете на първо четене на 28 април.