Стиглиц обвинява еврото за много от тревогите на континента

Европейските лидери и пазари имат нещо общо помежду си, що се касае до признаването на финансовия и икономически риск, излъчван от континента – те са заровили главите си в пясъка. Това коментира пред CNBC носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц.

След краткия спад в навечерието на британския вот за напускане на Европейския съюз (ЕС) през юни британските акции поскъпнаха силно, а американските индекси записаха нови рекордни върхове.

Но пазарите подценяват рисковете, които включват растящо недоверие сред проевропейските центристки лидери на фона на широко разпространената младежка безработица и еврото, което се оказа провал, коментира той.

Стиглиц разкритикува европейските лидери, сред които президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който очевидно изпрати послание, че всяка страна, която напуска ЕС, ще бъде наказана.

„Един вид идеята е, че можем да задържим хората заедно не чрез ползите, които им носим, а чрез страха от напускането. Това не е здравословно поведение, това ще ускори развода“, заяви икономистът.

Според него европейската икономическа статистика от 2008 г. е мрачна.

„Най-добре представящата се страна – Германия – ще получи тройка, ако не се сравняваше с това колко зле се представя останалата част на Европа“, коментира той. „В този контекст е неизбежно, че ще има големи части от населението, които ще бъдат разочаровани.“

Стиглиц каза, че невинаги това е било така, но богатствата на ЕС преживяха повратна точка към по-лошо, откакто 28-членният блок прие единна валута, която той обвинява за голяма част от текущите тревоги на континента.

Използвайки САЩ като пример за успешен съюз, европейските лидери дори не го доближават, смята той и отбелязва, че критиците на еврото от дълго време казват, че истинският тест за валутата ще бъде шок за системата, а този шок дойде през 2008 г. с финансовата криза, възстановяването от която в Европа се оказа по-бавно от това в САЩ.

Стиглиц определя ефектът от еврото като „опустошителен“.

В миналото страни, изправени пред икономическа криза, са девалвирали валутите си, за да избегнат финансов колапс, но приемането на еврото е изключило тази възможност, усложнявайки отговора на страните с доста различен темп на растеж и тип икономики в ЕС.

Според икономиста ЕС е направил грешка, че е дал приоритет пред формирането на валутен съюз пред това да демократизира вземането на решения и да създаде по-силен Европейски парламент, за да се балансира силата на бюрокрацията.

В резултат на това на ЕС се гледа предимно като на бюрократична институция.

Стиглиц е песимист, че европейските лидери могат да добият политическа воля за предприемането на относително прости икономически стъпки, за да спасят еврото, като например да създадат банков съюз и да координират фискалната си политика.

По думите му една от алтернативите на развода е „гъвкаво евро“, което може обвърже по-малки региони от Европа с по-близки нива на икономически растеж в по-малки валутни съюзи. Това може да доведе до въвеждането на северно и южно евро.

При този сценарий по-силният ЕС може да съживи идеята за по-обширен валутен съюз, ако нужните институции се развият и ако разновидностите на валутния курс на еврото се сближат.