Brexit и ученето във Великобритания - уравнение с много неизвестни

- След задействането на чл. 50 от Лисабонския договор на 29 март започва двугодишен период за преговаряне на условията за излизане на Великобритания от Европейския съюз. През този период няма да се промени нищо за европейските граждани, които вече учат и работят на Острова. Таксите за обучение на студентите от ЕС ще останат същите, като тези с които са започнали образованието си. Условията за студентски заем са валидни за целия период на обучение. Условията за почасова работа също се запазват.

Разбира се, когато преговорите приключат, вероятно ще настъпят някакви промени.

- Какво да имат предвид кандидат-студентите, които искат да учат в Обединеното кралство?

- По отношение на академичния престиж на университетите във Великобритания нещата няма да се променят. Държавата ще продължава да бъде привлекателна дестинация за всички, които искат да получат солидна подготовка, качествени професионални умения и добра реализация.

От финансова гледна точка за студентите, които започват през есен-зима 2017–2018, таксата за обучение ще остане същата, като на британските граждани. Възможността за заем също се запазва – студентите имат право на заем, който покрива 100% от обучението им за максимум 4 години – бакалавър.

Интересно е да се спомене и че шотландското правителство побърза да обяви, че всички граждани на ЕС, които започнат обучението си в този период, ще могат да се възползват от безплатните такси за обучение за целия период на бакалавъра. Нашето предположение е, че в текущата ситуация британското правителство ще потвърди заемите за студенти, започващи през есен 2018, но все още чакаме това да се случи. (Към момента на интервюто (20.04), все още не беше потвърдено финансирането чрез студентски заеми за студенти от ЕС за 2018 - 2019 година, което към днешна дата вече е факт - бел.ред.) 

- Има ли някаква яснота дали и как процесът по Brexit ще промени условията за чужденците, учещи в Обединеното кралство?

- Няма яснота за статуса на европейските граждани, които ще останат да живеят на Острова, нито за този на британците, които ще останат в европейски държави. Всички условия ще бъдат регулирани през следващите 2 години. Ние имаме уверенията на нашите партньорски университети, че както беше споменато и в речта на Тереза Мей, Великобритания ще продължи да бъде притегателен център за интелектуалния елит на Европа, както за студенти, така и за преподаватели и изследователи. Обединеното кралство много държи да запази позицията си като водеща сила в научната сфера и академичните занимания.

- Какви бяха досега критериите, по които граждани на ЕС учеха във Великобритания, по отношение на прием, такси, възможности за финансиране и т.н.? Как се очаква да се променят те? Тези кандидат-студенти в коя група ще попаднат, след като Обединеното кралство излезе от ЕС?

- Към момента може само да се правят спекулации за това какви ще бъдат промените в изискванията за прием. Досега, за български студенти, изискванията бяха: висок успех от диплома, висока оценка от матури, отлично ниво на владеене на английски език, доказано от сертификати като IELTS, ТOEFL, Cambridge Certificate in Advanced English. За специалности с артистична насоченост се изисква и портфолио.

Вероятно изискванията ще продължат да бъдат валидни, като може да се очаква завишение за най-престижните университети, които и до сега приемаха студенти с по-висок успех – над 5.50-5.60.

- Как оценявате решението на страната да напусне Европейския съюз (ЕС), имайки предвид статута на Великобритания като предпочитана дестинация за получаване на висше образование сред българските младежи?

- От гледна точка на Великобритания, като един изключително авторитетен и привлекателен академичен център, решението не е в полза нито на държавата, нито на желаещите да учат там. Не е моя работа да правя анализ на политическите причини зад Брекзит, но голяма част от нашите партньорски университети потвърждават впечатлението, че академичната общност е разочарована от резултатите на референдума. Университетите ще се лишат от досегашния поток на отлични кандидат-студенти.

Освен това, тъй като голяма част от преподавателите са чужденци и немалък процент са граждани на ЕС, има голяма вероятност те да предпочетат реализация в други европейски държави. Не на последно място, силно ще се засегне възможността британски университети да участват в съвместни проекти с други европейски учебни заведения. Подобни проекти са финансирани от ЕС и са в рамките на милиарди евро, които биха били необходими за съществени научни изследвания. В този случай, средища на изследователска и образователна дейност ще останат лишени от тази възможност.

- Какви са перспективите пред участието на Великобритания в програми за обмен като Еразъм например?

- Програми като Еразъм, които са за обмен на академични кадри и студенти, са особено важни за развитието на университетите, тъй като са начин за обогатяване не само на програмите, но и за размяна на ценни креативни идеи. Надявам се Великобритания да успее да запази статуса в участията в Еразъм.

Що се отнася до Еразъм+ - за допълнително финансиране на магистърски програми, ще е много жалко да се преустанови толкова скоро предвид факта, че студентите получиха тази възможност едва за есен 2017. Подобна промяна би ощетила британци и студенти от ЕС, които искат да направят магистратура след завършване на бакалавър в друга страна.