Рано ли е Италия да празнува?

"Най-тежкото бедствие извън войната" след обединението на Италия преди повече от 150 години може най-накрая да е отминало за третата по големина икономика в еврозоната, чийто растеж изненадващо върви нагоре. Възможно е обаче прекаленият оптимизъм да е неуместен.

Италия се представя отчайващо лошо през последните над 15 години. Настроението в третата по големина икономика в еврозоната обаче се подобри през последните дни на фона на признаците, че анемичният ѝ растеж най-накрая е набрал известна скорост. 

От 2000 г. италианската икономика почти не е нараснала и след глобалната финансова катастрофа от 2008 г. страната преживя най-тежката си рецесия след Втората световна война, която намали промишленото производство с около една четвърт и изстреля младежката безработица на равнище от над 40%.

В събота късно вечерта обаче министърът на икономиката Пиер Карло Падоан обяви, че е настроен "силно оптимистично за италианската икономика през следващите години" и каза, че очаква "по-добри години от изминалите".

Той говори ден, след като италианската централна банка преразгледа прогнозите си за растежа на националната икономика "чувствително нагоре" до 1,4% тази година, 1,3% догодина и 1,2% през 2019 година при очаквани през януари равнища от 0,9-1,1%.

"Оптимист съм, защото виждам италианската икономика по-силна, но и не толкова крехка що се отнася до (държавния) дълг", заяви още Падоан след митинг, организиран от фракция от управляващата Демократическа партия (ДП).

По-рано този месец министърът на икономиката приветства спасяването на изпаднали в затруднено положение италиански банки като "повратна точка" за националната икономика. Банка Monte dei Paschi di Siena (MPS) на практика бе национализирана, а две по-малки банки в областта Венето бяха фалирани с държавна помощ.

Операциите бяха разкритикувани като прекалено щедри към банковия сектор, но те могат да бъдат разглеждани и като доказателство, че Италия най-накрая е преструктурирала един бранш, чиято нестабилност бе сочена като голяма пречка за икономиката.

Много експерти твърдят, че проблемът на Италия с ниския растеж се дължи отчасти на "банки зомбита" като MPS, които, имайки прекалено много лоши кредити в своите баланси, не могат да отпуснат заеми на стабилни компании и домакинства и по този начин задушават икономическата активност.

Икономическото здраве на страната обаче остава под въпрос, най-вече в сравнение с останалата част от Европа. Увеличението на италианския брутен вътрешен продукт (БВП) се засилва, но остава под средното за еврозоната равнище и е наполовината на растежа в друга средиземноморска държава - Испания.

През последните две седмици официалната статистика показа също, че безработицата се е увеличила с 0,2% през май до 11,3% и че близо 5 милиона италианци са живели в крайна бедност миналата година - с 3% повече в сравнение с предходната 2015 година.

"Възстановяването от най-тежкото невоенно бедствие, откакто Италия бе обединена (през 1861 г.), все още продължава да е прекалено бавно", написа икономическият коментатор Стефано Лепри в редакционната статия на вестник "Стампа" в неделя.

Задачата за поддържане на италианската икономика най-вероятно ще падне на плещите на правителството, което ще бъде формирано след парламентарните избори догодина. Водещите претенденти обаче не изглеждат особено склонни да взимат трудни решения.

В документ, публикуван в сряда, лидерът на ДП и бивш премиер Матео Ренци призова да се отмени споразумението на ЕС за бюджетна дисциплина, известно като бюджетен пакт, с цел финансиране на орязване на данъците с най-малко 30 милиарда евро за период от пет години.

В редиците на опозицията популисткото Движение "Пет звезди" и консерваторите, водени от бившия премиер Силвио Берлускони, също обещават да се борят срещу фискалните правила на ЕС и флиртуват с идеята за изваждане на Италия от еврозоната.

Такива рецепти може да се окажат рисковани за една страна, в която държавният дълг, възлизащ на над 130 % от БВП, е най-големият в Европейския съюз след Гърция и бе посочен изрично през май от управителя на италианската централна банка Иняцио Виско като "фактор за сериозна уязвимост".

(БТА)