„Разликите в доходите са класически индикатор за неравенство. От една страна има хора с много високи доходи, а от друга - хора с крайно ниски доходи. Ситуацията на трудовия пазар се промени значително в резултат на деиндустриализацията - и то не само в Германия. Германия всъщност е най-малко засегната в сравнение с другите страни в Европа. Но тенденцията засяга всички развити държави. В този процес възникват много добре платени работни места за висококвалифицирани, но остават и много хора, които имат само зле платена работа или никаква“, казва в интервю за Нина Хазе от Deutsche Welle социологът проф. Франк Нулмайер.
Той отбелязва все пак, че в световен мащаб социалното неравенство намаля през последните години. По думите му разликите между отделните нации намаляват също, защото някои страни в Азия вече се развиват икономически стабилно и много хора междувременно се числят към средната класа. Същото според него се отнася и за Латинска Америка, а отчасти и за Африка.
„Вътре в тези страни обаче неравенството се увеличи. В доклада на германското правителство за бедността се говори не само за екзистенц-минимума. Там е включен и още един критерий. Какво могат да се позволят хората реално? Оказва се, че най-голям риск от бедност съществува при самотните родители с едно или повече деца“, пояснява социологът.
По думите му най-сериозно застрашени от бедност са преди всичко децата в семейства, в които родителите имат ниски доходи или живеят само от социални помощи. „Детската бедност е много сериозен проблем за Германия. Цяло едно поколение израства в недоимък. Възрастното поколение – особено хората над 65 години – засега почти не познават бедността. Но поради влошаването на трудовата заетост и ниските заплати в определени области, бедността сред възрастните също ще се увеличи“, пояснява Нулмайер.
По думите му в момента съществува тенденция неравенството да се надценява. „Населението очевидно смята, че проблемът с бедността е по-голям и смята това неравенство за несправедливо. Има също и ясен стремеж към създаване на справедливи отношения в обществото. В този смисъл понятието справедливост има голямо значение и в предизборната борба в Германия. Този фактор обаче няма непременно да се окаже решаващ за изборния резултат. По-скоро това ще са теми, свързани със сигурността. Все пак никоя партия в Германия не би могла да си позволи да обяви, че справедливостта в обществото не я интересува“, добавя още проф. Нулмайер.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата
преди 9 години Много статии за Германия, много нещо. Едната ме уверява, че споразумението на държавата и профсъюзите за регулиране на заплатите, въпреки че е радостно посрещано от немците, е ужасно лошо. Другата ми казва, че там има ужасно неравенство и трябва да има споразумение. Лоша страна е това Германия. Излишък и немотия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Нормално е да има неравенство. През последните няколко десетилетия в Западна Европа съществуваше илюзия за намаляване на неравенството, но в действителност не беше така - просто нископлатените работни места се изнасяха в страни от Третия свят. В момента тенденцията се обръща и това което наричат увеличаване на неравенството всъщност е връщане към нормалното състояние. отговор Сигнализирай за неуместен коментар