Така ЕС няма да оцелее

"Зимата наближава!" - тази реплика често се повтаря в сериала "Игра на тронове". Една дълга, мразовита зима, която съсипва благосъстоянието и всичко постигнато дотук. В Европейския съюз мразовитите ветрове също се усилват. И те идват от всички посоки, коментира Макс Хофман за „Дойче веле“.

В миграционната криза досега силните повеи идваха предимно от Изток. От Унгария, Полша, Чехия. Сега обаче се надигат бурни ветрове и от италианския Юг. Те носят със себе си заплахата за края на ЕС в досегашния му вид, защото поставят под въпрос основния принцип на солидарността.

Популизъм = егоизъм

"Надявам се от цялото си сърце, че Франция и Италия ще работят ръка за ръка за нови европейски решения на миграционната криза и на еврокризата", заяви френският президент Еманюел Макрон в петък в Париж, а неговият гост - италианският премиер Конте - само кимна в знак на съгласие. Те обаче имат съвсем различни позиции. Макрон залага на солидарността - дори когато не претворява всичките си думи в дела. Конте пък е премиер на едно популистко правителство, а популизмът означава най-вече едно: егоизъм.

Политици като Льо Пен, Фараж, Орбан или Гауланд постоянно внушават на избирателите си, че са в неравностойно положение: било то спрямо по-богатите, спрямо други страни и най-вече - спрямо мигрантите. Зад всичките тези изпълнени с омраза дискурси винаги се крие онова "аз, аз, аз", което познаваме от четиригодишните деца в детската градина. Когато обаче всичко се върти около това "аз", "ние" остава на заден план. И това означава едно: краят на ЕС.

Преди две години вече преживяхме един провал: резултатите от референдума за Брекзита. Във Великобритания междувременно дори красноречиви политици като Фараж трудно могат да обяснят на хората в Обединеното кралство защо след излизането им от ЕС ще живеят по-добре, отколкото като част от Общността. Въпреки това много избиратели намусено се прикриват зад това "аз" и твърдят, че Брекзитът бил правилното решение.

Когато толкова много ирационалност сред народа се сблъска с толкова малко компетентност сред (популистките) политици, краят на ЕС е програмиран. В Италия народът гласува все по-голямо доверие на дяснопопулистката "Северна лига". А какво е сторил нейният председател Матео Салвини за това? Той фантазираше, подстрекаваше и крещеше. Ако това са новите атрибути на успешните политици, тогава трябва да си кажем: "Сбогом, Европа!".

Понастоящем пред апокалиптиците се откриват безгранични възможности. В миграционната криза няма никаква надежда страните-членки на ЕС да се обединят около едно ефикасно и хуманно решение за обща система за предоставяне на убежище и преразпределение на бежанците. В момента Африка бележи демографски бум, на който местната икономика не може да издържи. А това означава, че там растат милиони нови икономически мигранти и голяма част от тях иска да дойде в Европа.

Понятието "солидарност” се износи

В еврозоната пазарите са в очакване на момента, в който Италия ще предизвика следващата катастрофа. Държавните дългове там са прекомерни, а новото правителство обещава в най-добър популистки стил да залее хората с пари, с които изобщо не разполага. Това вече е егоизъм в национална форма. То няма нищо общо с един отговорен и успешен ЕС. Защото солидарността означава и това: да взимаш национални решения, съобразявайки се с партньорите си в Европа.

Само че сред хората понятието "солидарност" вече се изтърка. За голяма част от европейците то вече не е толкова важно - нито по отношение на миграционната криза, нито по отношение на кризата в еврозоната. Дори бившата "кралица на Европа" Ангела Меркел вече сама трябва да се бори за солидарност в собствените си редици. А това е единственото нещо, което може да спаси ЕС в досегашната му форма. Дори и северняците в "Игра на тронове" разбраха, че без солидарност е трудно. Сега те търсят помощ от богатия там Юг. Не е ясно обаче дали начинанието им ще завърши с успех, защото сериалът още не е свършил.

А в ЕС вероятно започва последната битка. Но след като дори няколко размахващи брадви диваци във вълчи кожи са способни да проявят поне малко солидарност и емпатия, то тогава и европейските политици на 21-ви век би трябвало да могат да го сторят. Европейци! Заобичайте се отново поне малко! Защото в противен случай ще стане много студено...