Фермерите в Европа не могат да изчислят последиците от сушата

Горски пожари в Швеция, най-слабата реколта от картофи в историята, клане на цели стада заради недостига на фураж - селскостопанските производители в Европа вече не могат да преброят последиците от сушата, която сполетя северната част на континента през 2018 г., пише Франс прес.

Според германската метеорологична служба сушата това лято е най-продължителната от началото на регистрите преди 140 години. 

Навсякъде добивите на зеленчуци, плодове, зърнени култури и фураж намаляха. Рядко изключение станаха лозовите насаждения, които по-скоро спечелиха от горещината. Реколтата се очерта изключително обилна в Шампан, информира БТА.

Пържените картофи обаче ще поскъпнат. Производството на консервирани картофи на практика се е свило "най-малко с 20 процента" в сравнение с миналата година в четири от петте основни страни производители в Европа (Германия, Белгия, Франция и Холандия), като количествата им в Германия достигнаха най-ниските си нива в историята.

Швеция произведе по-малко картофи дори и от 1867 г., годината на големия глад, а шведската реколта от зърнени култури намаля с 59 процента в сравнение с 2017 г. (по информация на Държавната агенция за селско стопанство).

Извънредни помощи

В Австрия щетите са оценени на повече от 210 милиона евро, от които 130 милиона са само за фуража. Във френските региони Гранд Ест, Бургундия-Франш Конте, Централния масив и Алпите недостигът на фураж е особено остър, а общите загуби се оценяват на стойност между 1,5 и 2 милиарда евро от Националната федерация на синдикатите на селските стопани.

"Седемдесет френски департаменти ще се възползват от режима при селскостопански бедствия, тъй като става дума за суша, съпоставима по въздействието си с тази от 2003 г., която вече бе определена за историческа", подчертава Жоел Лимузен от Националната федерация на синдикатите на селските стопани.

Сушата бе изключително продължителна, а пасищата така и не позеленяха чак до есента заради липсата на валежи. Във Франция 30 процента от засетите с рапица площи така и не дадоха плод.

Извънредни помощи бяха отпуснати в Германия (340 милиона евро), Швеция (115 милиона евро) и Австрия (60 милиона евро), като в по-голямата част от засегнатите страни бяха предоставени и европейски средства.

Принудително клане на животни

Заради недостига на фураж и сено, които често се намират само на изключително високи цени, се стигна до принудително клане на крави.

В провинция Горна Австрия, която е основният регион за отглеждане на крави в Австрия, цените на фуража и сеното се покачиха със 7 процента в сравнение с нормалните, а плащаните на животновъдите цени спаднаха с 18 процента в сравнение с пролетта.

Във Великобритания случаите на принудително клане на животни станаха с 30 000 повече, а броят на нежизнеспособните агнета се е повишил с един милион повече в сравнение с миналата година (по информация на Националния фермерски съюз).

Във Франция "декапитализацията" на даващия мляко добитък започна с увеличаване от 7,5 процента на случаите на клане на даващи мляко крави през октомври в сравнение с октомври миналата година, което от своя страна доведе до спад в цената на месото.

Някои животни се продават за 2,80 евро за килограм този месец, а са необходими 4,50 евро, за да покрият цената на производството.

Адаптиране на новата обща селскостопанска политика към климата

Броят на случаите на принудително клане на животни не е голям в Германия и в Холандия, където животновъдите разполагат със запаси от сено от минали години. Бъдещата Обща европейска политика (ОСП) в областта на селското стопанство обаче, която е в процес на изготвяне за периода след 2021 г., "ще помага на производителите да се справят с последиците от климатичните изменения", предупреждава Естер де Сноо от холандската Организация за земеделие и растениевъдство.

Във Великобритания. която се готви да напусне Европейския съюз, Националният фермерски съюз настоява за мерки, които ще позволят на сектора да се справя с бъдещите суши. Съюзът иска производството на хранителни стоки да бъде поставено като приоритет за водоснабдителните мрежи и инвестирането при изграждането на водоизточници от първостепенна важност.

Изправени пред предизвикателствата на климата, страните членки на Европейския съюз ще могат да използват част от фондовете, които до този момент се използваха за директни помощи за селските стопани, за опазването на околната среда, заяви миналата седмица пред журналисти в Брюксел Еймерик Берлинг от Генералната служба на Европейската комисия по селското стопанство.

Според скорошно изследване предвидените от Общата политика за селското стопанство мерки за 2014-2020 г. в областта на селското стопанство, околната среда и климата, имащи за цел намаляване на добива на вода за поливане, "повсеместно са били със слаба ефикасност" в Гърция, Румъния, Италия и Испания, тъй като не са били прилагани от селските стопани.

Четете още в Dnes.bg