Неравенството в Европа е най-вече вътрешнонационално

Неравенствата между европейските граждани се дължат повече на разликите в доходите във всяка една страна, отколкото на разликите между държавите на Стария континент. Това сочи проучване на World Inequality Lab (WIL).

Засилването на разликите бе особено силно изразено в Източна Европа, където доходите продължават да бъдат значително по-ниски, съобщава БТА.

Този регион, който бе най-егалитарният по време на комунистическите режими, „днес се присъединява към новите неравенства между Западна и Южна Европа", заключават авторите на проучването. В него е изследвана ситуацията в 38 страни въз основа на данъчни сведения и проучвания, публикувани със свободен достъп на WID.world.

Последиците от кризата от 2007-2008 година бяха различни в различните региони: в Италия, Гърция и в някои страни от бивша Югославия „повишаването на доходите на най-богатите бе съпътствано от спад на средните доходи" на половината от най-бедната прослойка на населението.

Като цяло имаме „частично догонване на Изтока и изоставане на Юга, така че резултатите от сближаването от 20 години са половинчати", резюмира Люка Шансел, един от тримата автори на изследването заедно с Томас Бланше и Амори Гетен .

Изследването показва, че преразпределението чрез данъците и социалните помощи е най-слабо в Източна Европа, където то намалява разликата между 10 % най-богати хора и 50 % най-бедни само с 15 %, докато в Западна Европа става дума за 29 %, а в Южна и Северна Европа за 23%.

WIL публикува през септември миналата година проучване, което сочи, че фискалната система и социалните удръжки са позволили да се избегне нарастване на неравенствата във Франция през последните 30 години.

Коренно различна картина в сравнение със САЩ

В Европа средният доход преди облагане с данъци на 50-те процента от най-високо платени хора е нараснал с 37% от 1980 година, докато в САЩ той почти не се е променил, увеличавайки се с едва с 3%.

Голямата разлика е още по-впечатляваща, ако се вгледаме в 10% с най-ниски доходи. "10-те % най-бедни в САЩ са по-бедни от 10-те % най-бедни в Албания, Босна и Румъния", а в същото време средният доход на възрастен човек в САЩ е 30 % над получавания от жител на Западна Европа, посочва Люка Шансел.

Авторите стигат до заключението, че Европа и САЩ имат сходно развитие в сферата на технологиите и международната търговия и заключават, че „нарастването на неравенствата изглежда в по-голяма степен са продукт на избора на политика и институционен регламент (здравеопазване, образование, авторитет на синдикатите), отколкото механичен резултат от либерализирането на потоците от стоки или автоматизацията и дигитализацията на средствата на производство".

От друга страна те показват, че трансферите между европейските страни в полза на най-слабо развитите региони от източната част в много голяма степен са компенсирани от трансферите, които се правят от собствениците на капитали.

„Тези трансфери струват от 0,3 процентни пункта от брутния вътрешен продукт в западните страни, но те пък ще си възстановят 2 до 3 пункта от БВП заради нетните чуждестранни приходи", създадени чрез техните инвестиции, обяснява Шансел.

Икономистът изразява съжаление, че "днес тези трансфери се правят без никаква мисъл за това как те се преразпределят вътре в страната".

За да се спре засилването на неравенствата в бъдеще, Лабораторията по неравенствата препоръчва на европейско равнище "да се прилага обща фискална политика, за да се спре тенденция за регресивност на данъка, възприета от страните членки през последните три десетилетия".

Тази политика се характеризира най-вече с намаление на корпоративния данък, чиято максимална ставка бе понижена двойно от 1980 година и увеличение на ДДС, а то пък оказва по-силен натиск върху потребителите и особено върху най-бедните, които не могат да спестяват, посочва още БТА.