Юнкер: Европейците вече не се обичат

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се ангажира с това за първи път германец да стане президент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Гуверньорът на Бундесбанк Йенс Вайдман е „убеден европеец и опитен централен банкер", „подходящ“ за позицията, казва Юнкер в интервю за германския Handelsblatt. „Не споделям мнението на части от Южна Европа, че един германец не може да стане президент на ЕЦБ“, казва Юнкер в разговор с германските ни колеги.

Позицията на президент на централната банка трябва да бъде заето през тази година, защото мандатът на сегашния гуверньор Марио Драги приключва на 1 ноември. Освен Вайдман сред останалите имена, които се спрягат за позицията, са тези на управителите на централните банки на Франция и Финландия Франсоа Вилерой дьо Гало и Оли Рен, както и френският член на борда на ЕЦБ Беноа Кьоре. Франция обаче вече имаше представител на тази позиция - Жан-Клод Трише. 

Юнкер предупреди за прекалените очаквания от евентуален германски ръководител на ЕЦБ. „Вайдман не може сам да промени паричната политика на еврозоната, защото за това решения взимат не е само президентът, а Бордът на централната банка", поясни той.

В интервюто си Юнкер говори и за възхода на популистите в ЕС и защо не очаква Ангела Меркел да премине на някакъв пост в Брюксел.

„Считам, че направихме много за сближаването на гражданите. Най-важното нещо беше да станем по-големи в големите неща и да бъдем скромни в малките неща. Убедих се, че Комисията вече не се интересува от всеки последен детайл в живота на гражданите... Опитахме се да спрем това зло, което хората правилно смятат за изключително тежка бюрокрация. Ние ограничихме броя на законопроектите на ЕС до 20 на година - много по-малко от преди. Фактът, че това не се забелязва от хората, ме учудва и разочарова. Може би именно над 1500 дела за нарушения на ЕС срещу държавите членки гарантират, че гражданите могат да упражняват правата си съгласно правото на ЕС“, казва Юнкер.

Според него възходът на десните популисти в много държави в Европа е свързан с вътрешни за страните причини. „Но какво ще се случи, ако националистичните партии от дясната и лявата палитра на ЕС спечелят надмощие? Тогава не само ЕС ще бъде приключен, но и либералните демокрации, свободните общества. Това трябва да бъде изяснено на всеки, който например избира „Алтернатива за Германия“, казва Юнкер.

Той говори и за факта, че европейците знаят твърде малко един за друг. „Хората в Лапландия нямат представа какво правят сицилианците. Но ЕС се нуждае от общи правила за всички. Така че трябва да се справяме повече с чувствителността на другите. Ако ръководителят на правителството на друга страна изисква нещо, ние не трябва непременно да се съгласяваме с него, но поне да се поставим в неговата позиция“, казва още председателят на ЕК. И дава за пример непримиримостта на германците спрямо бюджетните своеволия на Италия.

„Германците обичат да се оплакват от Италия. Но самите германци са нарушили Пакта за стабилност 18 пъти, и все още го правят. Дългът и дефицитът наистина спадат в Германия. Но макроикономическите дисбаланси, особено прекомерният излишък по текущата сметка, все още не са напълно управляеми в Германия. Но основният проблем на европейците е различен: ние не се обичаме. Колективното либидо си отиде“, признава Юнкер.

В разговора той засяга и темата за разпределението на мигрантите. Според него нежеланието на някои страни от Източна Европа да приемат мигранти, се дължи просто на различния етап от развитието им.

„Става дума за различните пътища, които държавите членки на ЕС изминават. По време на Варшавския договор страните от Централна и Източна Европа нямаха почти никакви мигранти. В Западна Европа това бе различно. Люксембург има 49% чужденци и няма проблем с това. Но ако има само два процента чужденци, тогава можете да изплашите хората с предполагаемо предстоящо отчуждаване. В Брюксел има квартали, в които се виждат почти само черни, забулени жени. Някои могат да ги възприемат като чужди обекти в града, но демократичното общество трябва и може да издържи това“, казва Юнкер.

Президентът на ЕК коментира и реформата на еврозоната, която според него буксува, „защото Холандия, Австрия и твърде често Германия се изпречват на пътя, когато става въпрос за живата солидарност и споделената отговорност. Във всеки случай не съм песимист. Германия все още не е готова за това, но много германски политици искат да има напредък“. 

Има два проблема с еврозоната, признава Юнкер. От една страна всяка държава членка вижда само себе си, а не останалите. Еврозоната като цяло не успява да погледне останалия свят. И двата факта според Юнкер водят до погрешни заключения. Трябва да докажем на останалия свят, че наистина сме сериозни по отношение на еврото. Ето защо е необходимо да се включат допълнителни елементи в изграждането на паричния съюз - например, застраховането на влоговете“.

Политикът не смята, че германците ще са задължени да поемат например дълговете на италианските банки. „А какво ще кажете за германските банки? Дори най-малките сливания не се осъществяват. Със сигурност не искам да говоря за сливането на Deutsche Bank и Commerzbank. Но не може да се каже, че германският финансов сектор се справя добре“, пояснява той.

Запитан в края на интервюто с какво иска да бъде запомнен, Юнкер казва, че никой никога не бива да има амбицията да влезе в историята. И все пак цитира бившия германски канцлер Вили Бранд, който е отговорил на този въпрос така: „Достатъчно би било на моя надгробен камък да пише: „Той се опита“. В моя случай това означава: „Той се опита за Европа“.