НАТО трябва да надживее Ердоган

Докато Европа се насочваше към война през лятото на 1914 г., в британските корабостроителници се строяха два бойни кораба за Османската империя. Притеснен от признаците за османско-германски съюз, Уинстън Чърчил, тогава главнокомандващ флота, сложи ръка на корабите. След това Германия изпрати два свои кораба в замяна. До октомври османците вече воюваха със съюзниците, пише Уолтър Ръсел Мийд за Wall Street Journl.

Днешната криза с Турция по отношение на руските оръжия може да има същите последици. Решението на президента Реджеп Тайип Ердоган да внесе противовъздушната система S-400, предназначена да сваля самолетите на НАТО, е фундаментално предизвикателство за Запада. Стъпката на Ердоган към сондажите за природен газ в кипърските води също вби клин между Турция и някогашните й съюзници, като в момента Европейският съюз се опитва да намали финансирането за Турция.

Анкара вероятно ще загуби достъп до силно желаните от нея американски самолети F-35, които, както британските кораби през 1914 г., са платени, но не и доставени. Администрацията на Тръмп също така е задължена по закон да наложи икономически санкции срещу Турция в отговор на закупуването на руски оръжия, макар че може да избира тежестта на санкциите. Турската икономика вече се свива, като инфлацията е почти 16%, а безработицата е 14%. Дори и леки санкции могат да подплашат инвеститорите и да изпратят лирата и фондовия пазар в свободно падане.

Защо г-н Ердоган поема такъв риск? От турска гледна точка, страната не толкова се отдалечава от Запада, колкото реагира на нейното изоставяне от него. Турците отбелязват, че САЩ не са последвали ангажимента си да продадат на Турция противовъздушната система "Пейтриът" и са въоръжили  кюрдските групи в Сирия, които Анкара счита за враждебни терористи. Освен това ЕС ясно заяви, че членството на Турция в съюза е невъзможна мечта, и след като г-н Ердоган води Турция в по-ислямистка посока, дори преструването, че има сериозни преговори за присъединяване става все по-трудно.

Разногласието дава възможност на Владимир Путин. Като разхлаби връзките между Турция и нейните съюзници, Русия нанесе удар срещу западния алианс, отвори вратата за по-изгодни сделки (Русия изгражда атомна електроцентрала в Турция) и засили влиянието си в Близкия изток.

Сътрудничеството на Турция с Русия обаче също така отразява отслабването на руската мощ. През 18-ти и 19-ти век Русия помага за изтласкването на турците от Южна Украйна и Русия, както и от Кавказ и Балканите. Заплахите на Сталин към Турция след Втората световна война тласнаха страната към НАТО. Ако Турция си сътрудничи с Русия, това е защото тя сега е много по-малко опасна от имперската Русия или Съветския съюз. Това отразява успеха на НАТО в Студената война.