НАТО трябва да надживее Ердоган

Г-н Ердоган, отслабен от линеещата турска икономика и тежката загуба на партията му на изборите за кмет в Истанбул миналия месец, е изправен пред тежката реалност на ограниченията пред турската мощ. Неговото облягане на Русия не попречи на Москва да помогне на Башар Асад да затегне хватката си върху последната контролирана от бунтовници провинция в Сирия; още един милион бежанци могат да нахлуят в Турция по всяко време.

За да стимулира икономиката на страната си, г-н Ердоган също така трябва да се докара пред Пекин. Ето защо този амбициозен защитник на ислямския свят мълчи за преследването на уйгурите, до голяма степен мюсюлманска група в Западен Китай, която говори тюркски език и към която много турци чувстват емоционална близост. Засега външната политика на г-н Ердоган - както турската икономика и опитът му да смаже вътрешната политическа опозиция - достигна задънена улица.

Последната надежда на Ердоган може би е Доналд Тръмп. На срещата на Г-20 в Япония той звучеше съпричастно към оплакванията на Турция относно поведението на Запада. Миналия петък Пентагонът обяви и след това набързо отмени пресконференция за турските санкции. Не е ясно дали отлагането отразява съмнения в Белия дом или просто загриженост, че обявяването на санкциите близо до годишнината от опита за преврат срещу г-н Ердоган (15 юли 2016 г.) ще се възприеме в Турция като допълнителна провокация.

Потенциалната измяна на основен съюзник като Турция представлява сериозно предизвикателство за НАТО, не на последно място защото алиансът няма законови средства за отстраняването на членове, които не изпълняват задълженията си. Докато покупката на руската система на Ердоган изисква сериозен отговор, а доставката на F-35 трябва да бъде спряна, Вашингтон трябва да се движи предпазливо.

Турция и Западът дават най-доброто от себе си, когато работят заедно. Османският съюз с Централните сили завърши с разпадането на империята през Първата световна война. Но разривът струваше скъпо и на Уинстън Чърчил; съюзническите поражения при Галиполи увредиха репутацията му и го преследваха години. Изборите в Истанбул показаха, че противопоставянето на все по-нестабилното ръководство на г-н Ердоган се задълбочава. Един век след Първата световна война Вашингтон трябва да помни, че Турция е по-голяма от един човек (Ердоган – бел. прев.) и да се съсредоточи в дългосрочен план.