Наводненията във Венеция: Тъжна история за бюрокрация и корупция

Наводненията във Венеция убиха двама души и нанесоха щети на стотици сгради, включително на базиликата Сан Марко.

Градът е крехко съкровище, изградено на 118 острова. По някакъв начин е чудо, че Венеция е успяла да оцелее и да се развива повече от 1000 години. Тя създаде военноморска и търговска империя, както и огромна колекция от дворци и катедрали, пълни с безценни произведения на изкуството, към които се стичат около 20 млн. туристи всяка година.

Въпреки все по-честите наводнения обаче италианската държава се провали в мисията си да опази Венеция, пише Фердинандо Джулиано в коментар за Bloomberg.

Предизвиканите от човека климатични промени са, разбира се, основният виновник за случващото се. Но бюрокрацията и корупцията пречат на запазването на едно от най-красивите места в света.

Трудно е вината за едно конкретно наводнение да бъде прехвърлена на глобалното затопляне. Но данните показват, че се случва нещо необичайно. Миналата година е имало 121 дни на високи води във Венеция, почти два пъти повече от броя им през 2017 г. Властите в града следят от 1923 г. кога нивото на водата е над 140 сантиметра надморско равнище, или т.нар. „особено високи води“. Такива са близо половината от случаите през последните две десетилетия.

Венеция се сблъсква с ужасяващата комбинация от два феномена: потъващи сгради и покачващи се води (последното свързано с климатичните промени). Доклад на Италианската национална агенция за нови технологии, енергетика и устойчиво развитие предупреждава, че само за столетие градът ще се окаже под вода, ако климатичните промени не бъдат забавени и не бъдат взети адекватни мерки за защита.

От наводнението през 1966 г., което е най-големият рекорд до момента, правителството в Рим дискутира как най-добре да защити града. В края на 80-те години то стигна до идеята за проект, наречен „MOSE”, който цели изграждането на система от мобилни порти, които да се разположат извън лагуната на града. Разработката вече е над бюджета от 5,5 млрд. евро (6,1 млрд. долара). Тя трябваше да е готова до 2016 г., но това се отлага до 2022 г.

Междувременно тестове показаха проблеми в някои части на бариерата MOSE, които повдигат въпроси за това колко дълго ще издържи тя и колко ще струва поддръжката ѝ.

Историята на MOSE е тъжна приказка за бюрократични пречки и корупция. Природозащитни групи и местни политици се опитаха да спрат проекта многократно, застъпвайки се за по-малко разрушителни алтернативи. Няколко местни и национални представители на властта се изправиха пред обвинения в корупция заради договори за строителство и бяха осъдени или приеха да сключат споразумения. От 2014 г. проектът е под специална администрация, целяща да ограничи даването на подкупи.

Венеция и MOSE са показателни за по-големите проблеми в Италия. Страната сви инвестициите си в инфраструктура, а политиците често обвиняват наложените от Брюксел мерки за строги икономии. Преди две години Матео Салвини стигнат дотам, че обвини бюджетните правила на Европейския съюз за падането на моста в Генуа – инцидент, при който загинаха 43 души.

MOSE показва, че адекватните средства не гарантират, че големите проекти се изпълняват добре и се завършват навреме. Ефективната публична администрация и правосъдната система са също толкова важни.

Нещо повече, политическата класа в Италия трябва да погледне сериозно върху недостатъците на MOSE. Всички политически партии допринесоха за забавянето на този проект.

Наводненията от тази седмица няма да са последните. Италия и останалият свят трябва да действат, преди да загубим завинаги този скъпоценен камък на световната култура, обобщава Джулиано.