Процесът Brexit: Намираме се на кръстопът

Беше ли това финалният изстрел от пистолета, който видяхме в началото на театралното представление? Или е просто израз на настроенията на гражданите на Обединеното кралство -  че излизането на страната от ЕС ще бъде трудно, без споразумение за свободна търговия, но приветствано от твърдите привърженици на Brexit?

От проявата на премиера Борис Джонсън в петък можем да заключим както едното, така и другото. Той не прекъсна изрично преговорите с ЕС, но обвърза тяхното продължаване с фундаментална промяна в преговорната позиция на ЕС. От само себе си се разбира, че ЕС също трябва да проявява гъвкавост.

Но досега Джонсън би трябвало вече да знае, че Брюксел няма да „промени по същество“ подхода си. Нещо повече, той не бива да се учудва от това: Всеки, който нарушава международното право - ключовата дума тук е Северноирландският протокол - трябва да очаква европейската страна да настоява за ясни, обвързващи споразумения, когато става въпрос за уреждане на споровете.

А що се отнася по втория спорен момент - квотите за риболов - може би тук ЕС би следвало да направи лек реверанс. Защото силните козове са в ръцете на Лондон. И не е нужно да сте фен на Brexit, за да разберете с прост поглед на  картата: британските рибари са прави, ако искат да ловят повече риби във водите около собственото си кралство, вместо да гледат как риболовните флоти от Франция, Германия и Нидерландия ловят рибните пасажи. На базата на данни, взети от Le Télégramme, става ясно, че европейският риболов е много зависим от британските води.

Обединеното кралство не само има най-голямата риболовна зона на брега на Атлантическия океан, с изключителна икономическа зона от 756 хил. кв. км. (повече от тази на Франция и Испания, взети заедно), но водите, които тя обхваща, са и най-богатите на риба. Обемът на рибата, уловена от риболовци от ЕС във водите на Обединеното кралство, възлиза на 760 000 тона годишно (средно за периода 2012-2016 г.), докато британските им колеги ловят само 90 000 тона от водите на ЕС - повече от осем пъти по-малко.  Брекзит

Така че и двете страни имат какво да предложат. А при това те вече не са толкова отдалечени в спора помежду си. Дори британският външен министър смяташе в петък сутринта, че ще има търговска сделка; все още са спорни само два въпроса. Във всеки случай това не звучеше като „Краят е близо“; това звучеше по-скоро като нещата да се случват. А продължаването на преговорите би било в интерес на всички, на кралството, както и на европейците от континента, дори ако те вече изпитват умора от неразумните искания на Джонсън и не искат споразумение „на всяка цена“.

Вярно е: ясно, рязко обръщане срещу ЕС се крие в логиката на Brexit и фантазиите, които го подхранват. „Възвръщането на контрола над границите“, британската версия на „процъфтяващите пейзажи“ - това беше обещанието на рекламата за Brexit, а не поредната тясна връзка с континента.

Но такава тясна връзка не само ще има смисъл, но и би била необходима. Защото е вярно и друго: просперитетът и сигурността на Кралството ще продължат да зависят до голяма степен от качеството на отношенията с ЕС. Всеки, който би бил доволен от „австралийското” ниво на взаимоотношения, не успява да признае икономическата взаимозависимост. Или не му пука.