Банкери: Днешните банки имат стабилна капиталова позиция

Банките имат стабилна капиталова позиция и много по-добри отношения с местните правителстеа и клиентите си, отколкото по време на предишната криза. Около тази теза се обединиха водещи банкери, които взеха участие в годишния форум на Euromoney за Централна и Източна Европа, който за първи път в своята 26-годишна история се провежда виртуално в периода 12-14 януари 2021 г.

Въпреки че се очаква хората скоро да се завърнат в офисите си, много неща във финансовия сектор са променени завинаги.

Според Лукаш Янушевски, член на борда на директорите с ресор "Пазари" и "Инвстиционно банкиране" в Raiffeisen Bank International, най-голямото предизвикателство за банковия сектор в момента е средата с ниски лихвени проценти, както и негативното икономическо влияние на пандемията.

Николо Убертали, главен изпълнителен директор на Централното европейско подразделение за търговско банкиране на UniCredit заяви, че пандемията стига все по-близо до банките, а все повече клиенти имат нужда от помощ, за да се справят с последиците от кризата. Той даде за пример, че в Италия 80% от търговците на дребно и малките и средните предприятия са се възползвали от кредитния мораториум. 

Кристин Брейдън, която отговаря за Европа в Citigroup, посочи, че Европа е напълно трансформирана от пандемията в комбинация с Brexit. Тя добави, че както Citi, така и други големи компании са силно засегнати от отделянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. Въпреки това сега банките са в по-изгодна позиция, отколкото при предишната криза, подчерта тя. „През 2008 г. много финансови институции не бяха толкова добре капитализирани, бяха с недостатъчна капитализация. В Citi вярваме в растежа на Централна и Източна Европа. Устойчивостта на банките към пазарните сътресения се подобри много, така че те са в състояние да подпомогнат икономиката значително по време на възстановяването“, отбеляза Брейдън.

Динко Лучич, президент и главен изпълнителен директор на Privredna banka Zagreb, допълни, че Хърватия, освен с последиците от COVID-19 се наложи да преодолее и две силни земетресения, което е създало допълнителни затруднения на страната. „Поради тази причина са необходими мерки за подкрепа, подпомагащи населението и бизнеса, но в същото време не трябва да се допуска ръст на лошите кредити. Както в други страни от ЦИЕ, така и в Хърватия също има опасения, че мерките могат да доведат до ликвидна криза в банковия сектор. Представете си, ако изведнъж много хора поискат заем едновременно, за да спасят бизнеса си, който и преди кризата е бил в застой“, попита Лучич. Въпреки това той подчерта, че икономиката и банковата система на региона са в много по-стабилно състояние сега, отколкото по време на предишната криза.

Станислас Лекат, управляващ директор и ръководител финансови институции в Société Générale, обаче е оптимист. Според него първоначалните големи опасения за рецесия и икономически спад не са обосновани. Той е убеден, че може да се очаква бързо възстановяване.

Участниците в дискусията се обединиха и около това, че цифровизацията в банковия сектор се е ускорила, а финтех революцията, от друга страна, е в упадък. „Преди няколко години се говореше, че тези компании ще поемат ролята на банките. През последната година-две обаче те по-скоро станаха партньори, след като осъзнаха, че нямат достатъчно капитал за разработки, не са в състояние да реализират печалба и сега биха били щастливи да изградят клиентска база като банките“, добави от своя страна Николо Убертали.

"Банките са тук и те са крайно необходими, за да се възстанови икономиката от пандемията", обединиха се още участниците.