Какво ще бъде дигиталното евро, за което ЕЦБ говори?

Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард разкри миналата седмица, че централната банка на еврозоната ще работи по създаването на дигитално евро – електронна форма на единната валута, която ще е достъпна за всички.

„Банкнотите ще останат, но смятам, че ще имаме дигитално евро“, коментира Лагард в интервю за конференцията Reuters Next, пише онлайн изданието EUObserver.com.

Окончателното решение по въпроса се очаква през лятото. То ще зависи от резултатите от публичната консултация, която ЕЦБ стартира и която досега е събрала рекордните над 8 хил. отговора.

Все още не е ясно обаче точно каква форма на нов платежен инструмент ЕЦБ ще възприеме. Установени са само някои общи принципи. В речите си досега Лагард неколкократно декларира, че дигиталното евро ще бъде допълващо, а не заместител на физическата валута. Докладът на Евросистемата от октомври 2020 г. също разкрива, че дигиталната валута ще бъде допълваща.

Това становище се потвърждава и от Европейската комисия (ЕК).

Нишов продукт?

Дигиталното евро на практика няма да бъде ограничено до определени ниши, а ще е широко разпространено. Това може да спъне някои частни инициативи в сферата на дигиталните разплащания, защото електронната валута на ЕЦБ ще се счита за по-ниско рискова и сигурна.

Както подчертава и Лагард, ключовата роля на ЕЦБ е да поддържа доверието към паричната система и парите. За разлика от търговските банки, централната банка няма как да фалира, но пък може да създава пари.

В скорошно прессъобщение на ЕЦБ се казва, че дигиталното евро ще комбинира ефективността на дигиталните платежни инструменти с безопасността на парите на централната банка.

Друга отличителна характеристика на електронната валута на централната банка на еврозоната ще бъде защитата на личните данни. В публичната консултация това е сред най-важните изисквания към дигиталната валута, следвано от сигурността и паневропейски достъп.

Ако ЕЦБ иска да се увери, че дигиталното евро „не нарушава неблагоприятно конкуренцията“, може да постави горна граница на стойността, която може да се държи във всяка сметка или електронен портфейл или като зададе ниска максимална стойност на трансакцията. Това може да гарантира, че новият инструмент приоритетно се използва за малки трансакции, какъвто е случаят на парите в брой в днешно време.

Подобни граници обаче ще ограничат полезността на дигиталното евро за други потенциални цели, които ЕЦБ преследва. Ако дигиталното евро трябва да стане ефективен нов инструмент на паричната политика, тогава тези ограничения не бива да са твърде строги.

По подобен начин едно ограничено дигитално евро не би било особено безопасен актив във времена на бягство от банките, т.е. при кризи, и не би допринесло по никакъв начин за финансовата стабилност.