Митове и факти зад един от най-известните финансови балони в историята

Нидерландският балон с луковиците на лалета, известен още като „Треската за лалета“, е един от най-известните финансови балони и катастрофи на всички времена. Неговото "надуване" започва от в началото на 17 век и се пука през 30-те години на столетието, след като спекулациите изстрелват цената на луковиците до невиждани нива. В разгара на балона най-редките луковици се търгували за 5 500 гулдена (бел.ред guldin pfenninc "златна стотинка"), т.е. шест пъти повече от годишната заплата на средностатическия нидерландец или колкото имение в Амстердам, а основният доставчик на лалета - Dutch East India Company, която в пика на балона достига капитализация от днешни 7.9 трилиона долара.

Като всички балони този с лалетата се пука през 1637 година. Причината - няколко от купувачите  на лалета в Северна Нидерландия отказват да присъстват на ежеседмичен аукцион.  Те осъзнали, че цветето е станало твърде скъпо и отказали да платят за него. Този протест довел до малък първи спад на цената на лалетата, който пък от своя страна накарал инвеститорите да съкратят позициите си, което пък довело до още по-голям спад на цената. И така цикълът продължил и в един момент пазарът тотално се сринал в рамките на седмици. Към края на балона  луковиците стрували 1/100 от цената им на търгуване.

Но професорът по ранна модерна история Ан Голдгар от King's College London предоставя различен преглед на историята в американското месечно списание Smithsonian Magazine, контрастиращ попупярната интерпретация на един от най-известни финансови балони в историята и целящ да разграничи реалните факти от тяхното преекспониране през годините

Когато лалета пристигат в Нидерлания, целият тогавашен свят полудява. Моряк, който без да иска откраднал рядка луковица, мислейки си, че е лук, и я изял със сандвича си с херинга, бил обвинен в престъпление и хвърлен в затвора. Луковицата наречена Semper Augustus, забележителна със своите подобни на пламък бели и червени венчелистчета, се продавала за повече от цената на имение в тогавашен луксозен квартал на Амстердам, плюс каляска и градина.

С балонизирането на пазара на лалета спекулациите експлодирали, а търговците предлагали прекомерни цени за луковиците, които все още дори не били цъфнали. И тогава, както се случва с всеки финансов балон, пазарът на лалета се спуква

В продължение на десетилетия икономистите използват именно балона с лалетата от 17 век като предупреждение за опасностите, които може да породи свободния пазар. Писатели и историци се наслаждават на абсурдността на събитието.

Единственият проблем обаче - нито една от тези истории не е вярна.

Какво всъщност се случи и защо историята с нидерландските спекулации с лалета се изкривала толкова през годините? Ан Голдгар открива историческата истина, ровейки се в архивите, за книгата си "Tulipmania: Money, Honor, and Knowledge in the Dutch Golden Age".

„Винаги се шегувам, че книгата по скоро трябва да бъде озаглавена 'Tulipmania: More Boring Than You Thought', казва Голдгар, професор по ранна модерна история в King’s College London.

„Хората са толкова заинтересовани от този случай, защото смятат, че могат да извлекат поуки от него. Не мисля, че това е непременно така. "

Но преди някои дори да се опита да приложи в съвремието случилото се в Нидерландия в рамките на новите финансови балони - като този със South Sea Company през 1700 г. в Англия, железопътният балон от 19-ти век в САЩ, дотком и продължаващата истерия покрай биткойна -  според Голгдар първо трябва да се разбере как е фунционирало нидерландското общество в края на 17 век.

За начало страната преживява голяма демографска промяна по време на войната си за независимост с Испания, която започва през през 60-те години на 16 век и продължава през следващото столетие. През този период търговците пристигат в пристанищни градове като Амстердам, Хаарлем и Делфт и създават търговски постове, включително известната Dutch East India Company. Тази експлозия в международната търговия донася огромно състояние на Нидерландия въпреки войната й с Испания.

В новата независима страна нидерландците са били главно управлявани от градски олигархии, състоящи се от богати търговци, за разлика от други европейски страни от тази епохата, които са били оглавявани от кралски династии. Както Голдгар пише в книгата си, „произтичащите от това нови лица, нови пари и нови идеи са тези, които променят коренно нидерландската икономика в края на 16 век.“

Продължението на материала четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.