Възходът и падението на Себастиан Курц

Колкото и спиращ дъха да бе бързият възход на Себастиан Курц, толкова бързо бе и падението му на 9 октомври 2021 г. След като в петък канцлерът упорито твърдеше, че ще остане на поста, той се подчини на натиска от собствената си партия и коалиционния си партньор в събота: и след десет години в правителството подаде оставка. Той несъмнено ще остане властови фактор като председател на Австрийската народна партия (ÖVP) и като лидер на парламентарната ѝ група в Националния съвет (местния парламент).

ÖVP му дължи много. Той пое сбръчкващата се партия в най-дълбоката ѝ криза и я направи безспорен номер едно. Политическият гений на 35-годишния политик винаги се е състоял в обещания за подновяване, без да разклаща консервативните властови структури в партията и страната. Това беше неговата рецепта за успех - но и противоречие, което не успя да разреши и до днес.

Смятаха Курц за най-талантливия и харизматичен политик в Австрия. Виенчанинът е умен и красноречив, умее да говори с хората, да се грижи за приятелите си и да привлича в редиците и скептици. Виенският популист събуди копнежите на мнозина и в германския Християндемократически съюз (CDU): неговата младост, смелост, амбиция (която някои наричат липса на съвест). Тилман Кубан, ръководител на младежката организация на CDU, наскоро призова за „германски Себастиан Курц“.   

А своята ÖVP, който политологът Петер Филцмайер определи като „корен квадратен от местни управители, разделени на възгледите на държавата“, младият политик ръководеше изцяло по собствена линия - дотолкова, че да зависи изцяло от успеха му. Фактът, че тя го изостави през уикенда, показва колко дълбок е шокът от последните афери.

В личен разговор Курц може да бъде изключително чаровен. Онези медии, които не счита за опоненти, може да покани за непринудена обстойна спявка в канцлерството. Курц извика и определени журналисти за интервю в неделя вечерта. Въпреки това може да реагира почти алергично на критични въпроси, особено ако ги локализира като идващи от лявата либерална виенска среда. Неговата нужда от хармония съжителства с ясно изразеното разделение: приятел-враг.

Курц се характеризира със силно изразено дуополитично мислене от началото на политическата си кариера. Той превърна младежката организация на ÖVP в ефективна ковачница на кадри, преди да стане държавен секретар на 24 години. През 2013 г. той пое Министерството на външните работи, където се превърна в най-важния източник на надежда за австрийските консерватори (макар че отпадна от университета, преди да завърши).

По време на бежанската криза през 2015 г., с твърдата си линия Курц засенчи останалата част от тогавашната голяма коалиция между социалдемократите и ÖVP. Курц и неговият кръг признаха, че рязкото нарастване на популярността на дясната популистка Партия на свободата (FPÖ) може да бъде спряно само чрез частично заемане на нейните позиции по отношение на политиката на миграцията. „Затварянето" на Балканския маршрут през следващата пролет беше неговият най-голям успех - дори и да беше до голяма степен зависим от договора между ЕС и Турция, сключен по същото време. Между другото, с това гордо се хвалеше и бившият български премиер Бойко Борисов.
През май 2017 г. той стана партиен лидер на консерваторите, а пет месеца по-късно „Листата Себастиан Курц - новата народна партия“ спечели предсрочните избори за местния парламент. Фактът, че партийната листа носеше неговото име, беше само още един признак за силно изразеното властово чувство.  

Курц никога не е криел факта, че мрази културата на консенсус, ритуализирана в десетилетията на коалиции в Австрия. С известно право той гледа на това като на корена на нарастващата неспособност за реформи и вкаменяването на страната. Курц не само „уби“ коалицията със SPÖ, но и отстрани заедно с предшественика си Райнхолд Митерлехнер представителите на прекалено умерен курс от партийното ръководство. А него е наричал „задник“ в SMS-ите, които сега станаха публични.

Колко целенасочено и безмилостно е било новото ръководство стана известно едва с течение на времето. Левият седмичник Falter разкри „Project Ballhausplatz“, подробна стратегия за превземане на властта. Станалите публични чатове през последните няколко дни допълват неприятната картина: Съюзниците на външния министър вероятно са използвали парите на данъкоплатците, за да купуват не само кратки приятелски кампании в таблоида Österreich, но и манипулирани анкети за общественото мнение. Прокуратурата обвинява него и различни доверени лица в корупция, подкуп и измама.

По ирония на съдбата социологическите проучвания само потвърдиха видимата популярност на политика. Въпреки това Курц също активно е работил зад кулисите, за да представи такава картина, че сякаш страната няма алтернатива на привидно напълно парализираната коалиция. 

Преместването надясно, което ÖVP извърши по време на управлението на Курц, не беше оспорвано в партията поради влиянието му - също и защото председателят умело избегна скъсването с важни групи по интереси. Коалицията с FPÖ, в която новият канцлер влезе на 15 декември 2017 г., беше омразна в левия и либералния спектър. Но икономически групи в ÖVP гледаха на нея като на възможност за провеждане на структурни реформи. Двете партии намериха общи интереси в миграцията, но също така и в намаляването на данъците и семейната политика.