Гръцкият премиер: Промените във фискалните правила на ЕС ще работят в наша полза

Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис изрази увереност, че Европейският съюз ще реформира правилата за дълга и дефицита след пандемията от коронавирус, давайки на правителствата повече свобода за инвестиции.

В интервю за Financial Times Мицотакис казва: „Ще има промяна в рамката и тя няма да работи срещу нас. Всяко подобрение ще работи в наша полза“.

Европейската комисия започна консултации за това как да се изменят правилата по Пакта за стабилност и растеж преди очаквания ожесточен дебат сред европейските столици докъде да се стигне в реформата. Правилата бяха спрени миналата година, когато удари пандемията, но вероятно отново ще бъдат въведени през 2023 г.

Съотношението на публичния дълг спрямо брутния вътрешен продукт на Гърция се покачи до 207% след пандемията, което е доста над ограничението от 60% в ЕС и e най-високото в еврозоната.

Южните страни членки на ЕС искат повече гъвкавост в правилата, за да могат да продължат да инвестират. Дебатът обаче няма да започне наистина, докато новото коалиционно правителство не поеме властта в Германия. Достигането до споразумение по правилата може да отнеме няколко месеца и ще бъде последвано от законодателство, което въвежда поправките.

Някои настроени към по-стегнати фискални правила северни страни и германските Свободни демократи, които вероятно ще поемат финансовото министерство като част от коалицията, се противопоставят на мащабни промени.

Без да навлиза в детайли, Мицотакис казва, че е убеден, че „пактът ще се промени, ще включва уроците от пандемията и кризата в еврозоната“.

Той обаче добавя, че високият дълг на Гърция не е причина за тревога и че страната взима заеми на исторически ниски лихви. „Инвеститорите явно се чувстват комфортно с политическата ситуация – ние сме стабилно еднопартийно правителство със силно мнозинство и голяма вероятност да спечелим следващите избори“.

Един горещо обсъждан въпрос е дали променени правила за разходите на ЕС могат да прекласифицират определени видове държавни разходи като инвестиции, които са от полза на целия ЕС. Мицотакис иска Гърция да има повече свобода за действие по отношение на разходите за отбрана и имиграция.

Разходите за отбрана на Гърция са нараснали до 3,82% от БВП тази година – най-високото съотношение сред страните членки на НАТО, заради опасения за сигурността, които Турция предизвиква. Атина увеличи бюджета си за военноморски кораби и бойни самолети. Мицотакис е подложен на критики от опозицията заради харчовете си в тази посока, които увеличиха с около 10 млрд. евро гръцкия дълг.

Гърция, която бе една от основните точки на влизане в ЕС по време на мигрантската криза от 2015-16 г., засилва и граничния си контрол, включително с повече морски патрули и изграждането на стена по сухопътната граница с Турция. Атина казва, че допълнителните усилия са от полза за целия ЕС.

„Не ми се иска особено да харчим над 2% от БВП за отбрана, но трябва да го направим“, казва Мицотакис. „Миграция, кой плаща за това... е друг трънлив въпрос“.

Мицотакис казва, че Гърция се намира в необичайна ситуация, тъй като най-голямата заплаха за сигурността ѝ идва от друга страна членка на НАТО – Турция. Ако Гърция бъде нападната от Турция, тя няма да може да се позове на Член 5 на алианса за взаимна отбрана.

„Затова се нуждаем от друга гаранция за сигурността и ясно показахме, че Европа трябва да ни предложи подобна гаранция“, добавя той.

През септември Гърция подписа пакт за отбрана с Франция, който включваше покупката на три френски фрегати и 24 бойни самолета Rafale.

Съгласно тяхното „стратегическо партньорство“ Франция се ангажира да подкрепи Гърция, ако напрежението с Турция отново се появи.

Договорите на ЕС съдържат „задължение за помощ и подкрепа“ за страните членки, ако една от тях бъде нападната, но това е по-рехава гаранция от тази на НАТО.

„Направихме я доста по-твърда с договора с французите“, казва Мицотакис. „Алиансът вероятно е първата стъпка към по-широка група от заинтересовани страни, който, в рамките на концепцията за стратегическа автономност, би включвал много по-силна клауза за взаимопомощ на ниво ЕС“.

Той добавя, че ЕС трябва да предприеме „агресивно възпиране“ срещу Русия заради военните ѝ заплахи срещу Украйна или рискува да изгуби доверие като външнополитически участник.

Мицотакис казва, че е малко вероятно ЕС да е готов да разположи военни части, за да засили сигурността на Украйна, но трябва да „проучи възможности“ за допълнителни санкции срещу Москва в светлината на подновеното натрупване на военна техника и части в близост до украинската граница. „В един момент ако искаме да заслужаваме доверие, и нашите заплахи трябва да заслужават доверие“.