Франция подрязва правилата за дълга в еврозоната

„Никога без Франция“ – това беше простата, но съществена мантра на бившия германски канцлер Хелмут Шмид, когато ставаше дума за европейската и световната политика. Отношенията между двете страни никога не са били „amour fou“ (чиста любов), но също така никога не са били съсипани от битовизми. Ставаше дума за по-скоро „стабилен, леко колеблив брак“. Но сега, от една страна, Германия преживява изпращането на Ангела Меркел в заслужена почивка, от друга страна, Франция ще поеме председателството на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2022 г. (а Германия - председателството на Г-7).

С две думи: тази общност е изложена на няколко изпитания, тя трябва да преоткрие себе си и има нужда от няколко силни символа.

52-годишният Брюно льо Мер, министърът на финансите и икономиката на Франция, има няколко идеи. Той ги разпространява в интервю с кореспондента на Handelsblatt Грегор Вашински. Това, което е сигурно, е, че Олаф Шолц би трябвало да ги харесва много повече от Кристиан Линднер, който едва ли би бил любимият на Елисейския дворец финансов министър. Подробно френският политик, който е написал и няколко солидни книги, разказва за...

... Договора от Маастрихт: „Продължаваме ли да прилагаме правила, като остарялата граница от 60 процента за националния дълг, или се опитваме заедно и спокойно да мислим за нови правила? Ние предлагаме правила, които отчитат икономическата и фискална ситуация на всяка страна. И ние искаме правила, които да не пречат на неотложни инвестиции в нови технологии и борбата срещу изменението на климата“.

Вместо твърда горна граница за дълга от 60% от брутния вътрешен продукт (БВП) всяка страна от еврозоната трябва да се ангажира с план за консолидация, който е съобразен със съответната национална ситуация, казва министърът. „Ние предлагаме правила, които отчитат икономическото и фискалното положение на отделните държави.” Аргументът в Париж е: има голяма разлика дали ще започнете консолидацията с ниво на дълг от 170% или 70% от брутния вътрешен продукт.

Льо Мер поставя за дискусии и целта от три процента за бюджетния дефицит. В момента се обсъжда възможността някои бъдещи инвестиции от страна на държавата да не се включват в тази граница. „Искаме правила, които не възпрепятстват основните инвестиции в нови технологии и борбата срещу изменението на климата“, каза Льо Мер. Тази точка ще бъде един от централните дебати в еврозоната през следващата година.

Действащият федерален министър на финансите и вероятно бъдещ канцлер Олаф Шолц (SPD) многократно е изразявал скептицизъм относно възможна реформа на критериите от Маастрихт. Лидерът на FDP Кристиан Линднер (и възможен бъдещ германски финансов министър) също наскоро предупреди срещу подобна стъпка.

За разлика от многоевропейски партньори Шолц не трябва да се тревожи твърде много за държавните финанси. Досега той очакваше нивото на дълга да бъде почти 72 процента от БВП до края на годината - което е по-ниско, отколкото в много други страни преди пандемията.

От друга страна, Берлин гледа със загриженост към нивата на дълга на големите държави в Южна Европа, които са доста над 100% от БВП: Франция – 115%, Италия – 160%, Испания – 118%. За България ставката е 25% от БВП за 2020 г.

В Берлин доминира опасението, че ако критериите от Маастрихт бъдат смекчени, ще паднат и последните задръжки за теглене на заеми. „Пактът за стабилност и растеж беше гъвкав, когато се уповавахме на него“, подчерта Шолц през миналата седмица, когато представяше данъчната оценка за следващата година. „И той ще остане такъв“.

На пръв поглед правилата от Маастрихт изглеждат прости. Първото правило е: бюджетният дефицит на страните от еврозоната не трябва да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Второто: нивото на дълга не трябва да надвишава 60% от БВП. Междувременно обаче съществува изобилна мрежа от регулации около тези основни изисквания, които правят правилата все по-сложни.

В дебата за реформата обаче Франция може да разчита на подкрепата на Европейската комисия, която също иска Пактът за стабилност да бъде адаптиран към променените икономически реалности. Договорите на ЕС задължават ЕК да следи за спазването на критериите от Маастрихт. Но чиновниците са притеснени от факта, че трябва да предприемат все по-дръзки изкривявания, за да удостоверят, че държавите членки спазват правилата: нивото на дълга средно за еврозоната вече се е повишило до 100%.

Въпреки че критериите от Маастрихт бяха спрени по време на пандемията, те трябва да се прилагат отново през 2023 г. Ето защо еврокомисарят по финансовите въпроси и икономиката Паоло Джентилони инициира дебат за реформа. Засега обаче не е склонен да взема решения, той иска по-скоро да попречи на това старата фронтова позиция между северните и южните европейци да попречи на всяка обективна дискусия.

Джентилони е сигурен, че реформата е абсолютно необходима: „Не можем да посрещнем утрешните предизвикателства с вчерашните ресурси“, каза бившият италиански премиер в понеделник. Той желае „да подходим към тази дискусия с отворен ум, нови идеи и свежо мислене“.

... Дълговият морал на Франция: „Бих искал да уверя нашите партньори в еврозоната, че ще изплатим този дълг и че ще продължим да се реформираме – например по отношение на безработицата“.

... Германската коалиция: „Надяваме се на европейски амбиции и очакваме от германското правителство обща визия за бъдещето на Европа с оглед на нарастващата мощ на Китай и риска от конфликт между САЩ и Китай“.

... правилата за зелени инвестиции на ЕС: „Не можем да мислим за така наречената таксономия без ядрена енергетика. Ние инвестираме в ядрена енергетика от десетилетия. Това е част от френската идентичност и стратегически избор. Ядрената енергия не причинява никакви емисии на CO2“.

Етатизъм, дълг, ядрена енергия - няма да е лесно, въпреки че всички актьори са готови и интелигентни. Но има и причина за Европа на двете скорости, ако следвате мисълта на Волтер: „Всички хора са умни - някои по-рано, други – по-късно“.