ЕСМ предлага вдигане на дълговата граница в еврозоната от 60 на 100%

Почти четвърт век след въвеждането на Пакта за стабилност и растеж европейските правила за дълга се преразглеждат. През миналата седмица Европейската комисия започна официалния процес на реформа. А сега в процеса влиза и една от най-важните европейски институции: икономисти от спасителния фонд на ЕС ESM разработиха концепция, която предвижда по-високи лимити на дълговете и нови изисквания.

Предишните правила от Маастрихт се смятат за твърде сложни и остарели, тъй като много страни от еврозоната са задлъжнели два пъти повече, отколкото позволяват изискванията. Реформата обаче е спорна. Северноевропейските страни искат да се променят възможно най-малко, южните европейци са за смекчаване на правилата.

Служителите на Европейския механизъм за стабилност (ESM) представиха подробно предложение за реформа, което има за цел да отдаде справедливост и на двете страни и с което разполага германският икономически всекидневник Handelsblatt. Икономистите от ESM предлагат горната граница за общия дълг на страните от еврозоната да се вдигне от 60 на 100 процента.

„Ние формулираме подход с два стълба, който използва таван на бюджетния дефицит от три процента и референтна стойност за дълга на консолидирания държавен дълг от 100 процента и включва ново правило за разходите“, се казва в документа.

Реформата трябва да бъде възможна без промяна на договорите на ЕС. „Предлагаме начини за опростяване на правилата, вероятно без да изискваме промени в договора или ратификации от националния парламент“, пишат икономистите от ESM. Ограниченията за дефицита, определени в Договора от Маастрихт от 1992 г., които бяха закотвени в Пакта за стабилност и растеж през 1997 г., имат за цел да ограничат апетита на правителствата към задлъжняване и по този начин да осигурят финансовата стабилност на еврозоната.

След пандемията лимитът на дълговете е извън контрол

На пръв поглед правилата от Маастрихт изглеждат прости. Първото правило е: Бюджетният дефицит на страните от еврозоната не трябва да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Второто: нивото на дълга не трябва да надвишава 60%. Междувременно обаче съществува изобилна мрежа от регулации около тези основни изисквания, които правят правилата все по-сложни.

Освен това светът се е развил по различен начин, отколкото бащите на Пакта за стабилност са очаквали през 90-те години. Финансовата криза, последвалата кризата в еврозоната и пандемията на коронавируса от 2020 г. изтласкаха дълговете до нови висоти. Средният национален дълг в Европа днес е 100%. В Гърция той се е увеличил до над 200%, в Италия до 156%, а в Испания – 118%. За България ставката е 25% от БВП за 2020 г.

Поради това, като пазител на договорите, Европейската комисия трябваше да прави все по-големи изкривявания, за да може да удостовери съответствието с критериите от Маастрихт за страните от еврозоната. Бяха въведени изключения или бяха обявени средносрочни цели за консолидация. Основните проблеми остават: за много страни границата от 60% изглежда е недостижима. 

Така нареченото правило 1/20 по-специално предизвика полемика. То изисква държавите да намалят нивата на дълга си обратно до границата от Маастрихт в рамките на двадесет години. Но страни като Италия и Гърция не биха могли да се придържат към това правило, дори и да искат, казва Гунтрам Волф, ръководител на брюкселския мозъчен тръст Bruegel. „Ако опитат, ще предизвикат толкова тежка рецесия, че съотношението на дълга ще се повиши“.