Няма да е лесно Великобритания отново да стане „нормална“

Един ден старите правила на политиката ще се утвърдят отново. При избора на ново правителство британските избиратели ще се съсредоточат отново върху жизнения стандарт, образованието и състоянието на здравeопазването. Те ще търсят в своя министър-председател някой, който да е запознат с истината и може да намери с кого да говори на международни срещи на високо равнище. Един ден, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Близо шест години след гласуването в подкрепа на Brexit, приятелите на Обединеното кралство все още се чудят на обрата, който страната предприе. Наскоро лидерите на Европейския съюз решиха да не канят Борис Джонсън да се присъедини към разговорите им по кризата в Украйна. Сътрудниците на американския президент Джо Байдън, който беше поканен на срещата на ЕС, се сепнаха, когато кабинетът на британския премиер поиска разговор на четири очи.

Малко преди това Джонсън направи неподходящ паралел между борбата на Украйна за оцеляване срещу нахлуващата руска армия и напускането на ЕС от Обединеното кралство. Джонсън, който като цяло силно подкрепя Киев, каза, че общият знаменател е преследването на „свободата“. Няма значение, че Украйна иска да се присъедини към ЕС. Ако Брекзит остава необясним за съюзниците на Великобритания, Джонсън - още повече. Как може стабилната, трезва нация, която някога поемаше ролята да разрешава международни проблеми, да скъса с тази си репутация заради него?

Отговорът (признавам, отчасти с надежда) е, че Обединеното кралство живее в балон. Мрачното състояние на неговата национална политика е отклонение, временно състояние, което ще премине. Засега то e огледало на изключителнa поредица от икономически и политически шокове, от които ударът на Владимир Путин срещу европейския мир е просто поредният.

Завоят започна с финансовата криза от 2008 г. След това въздействието беше засилено от неправилно преценената стратегия за строги икономии, насърчавана от Министерството на финансите. Големите съкращения на публичните разходи наляха масло в огъня на недоволството сред онези, които бяха „изоставени“ в най-бедните региони на страната.

Недоволните в деиндустриализирания север на Англия се превърнаха в авангард за Brexit. Джонсън, водещ кампанията за напускане, представи гласуването като борба между народа и елитите в големите градове. Малката преднина на вота за напускане на свой ред доведе до челния сблъсък между популизма и парламента, който вкара Джонсън на Даунинг стрийт 10. Тогава удари Covid, като веднага замъгли тежката икономическа цена на Brexit и дерайлира всяко възможно завръщане към обичайната политика.

В средата на февруари изглеждаше, че страната се пробужда от транса. Полицията започна разследване на многократните нарушения от страна на Даунинг стрийт на собствените му правила за блокада заради Covid. Лидерът на лейбъристите Кийр Стармър започваше да изглежда като министър-председател в очакване. Консерваторите обмисляха вот на недоверие към техния вече опетнен лидер. Тогава руските танкове навлязоха в Украйна.