Няма да е лесно Великобритания отново да стане „нормална“

Джонсън не се извинява за липсата на визия или стратегически амбиции. Неговата роля, казва той понякога на длъжностните лица от кабинета, не е да разглежда скучни политически документи, а да „вее високо знамето“. Преизбирането е това, което има значение. А преизбирането, смята той, се основава на това избирателите да не са забравили Brexit. Ако това означава омаловажаване на тежкото положение в Украйна, така да бъде. Премиерът е готов да застраши мира в Северна Ирландия със същата цел. Джонсън, нали разбирате, обича да печели.

Според него Brexit не е свързан с Брюксел. Разбира се, има няколко фанатици в неговата партия, които наистина вярват, че Европейският съд иска да разруши британската демокрация. Те ми напомнят за готвещите се за края на света дълбоко в Средния Запад на САЩ, които гледат на ООН като на глобален заговор, пише Стивънс. За Джонсън обаче всичко е свързано с очертаването на културни разделителни линии, за да се поддържа политиката на идентичност в стил „те и ние“. С така оформения политически дебат той застава като лидер на народа срещу глобалистите.

Балонът обаче може би е напът да се разпадне. Общите разходи за Brexit, Covid и последното покачване на глобалните цени на енергията и суровините се обединяват, довеждайки до рязък спад в стандарта на живот, особено сред онези, които Джонсън навремето заяви като свои ударни войски за Brexit. Обещанието му да „вдигне нивото“ на най-слабо развитите райони на страната беше разбито от перспективата за рязко покачване на енергийните цени и увеличение на данъците за онези, които най-малко могат да си го позволят.

Финансовият министър Риши Сунак в никакъв случай не е Джонсънов тип популист. Напротив, той се позиционира като „нормалният“ политик, готов да поеме юздите, когато Джонсън падне. Той внимателно чете официалните си документи. Сунак обаче се превърна в доброволен заложник на фискалните фундаменталисти в Министерството на финансите. Пролетното му изявление повтори грешките, които торите направиха след финансовата криза, когато се придържаха здраво към фискалната ортодоксия, докато икономиката отслабваше.

Трудно е да се определи таймингът на неизбежната политическа сметка за плащане. Джонсън постигна добър успех в разпалването на жаравата на английския национализъм. Той вярва, че може да продължи демонстрацията на британската изключителност като мине през още едни избори. Инстинктът ми сочи друго.

Полицейското разследване на Covid нарушенията от Даунинг стрийт е към приключване. Поддръжници на Джонсън започват да противопоставят на емоционалното му привличане тежката реалност на спадащите доходи на избирателите. А партията на торите има безмилостна история в отстраняването на лидери, когато почувства, че властта ѝ се изплъзва. Това, което е очевидно, е, че не може да има меко кацане. Щетите, нанесени на британската икономика, на политическа тъкан на страната и на нейно положение в чужбина, бяха огромни. Няма да е лесно Великобритания отново да стане „нормална“.