Защо ЕЦБ не може да признае инфлационната си грешка?

Бавната реакция на ЕЦБ към инфлацията обаче стана причина за критики и от бившия гуверньор на Германската централна банка (Бундесбанк) Аксел Вебер, според когото регулаторът допуска грешка, като не повишава лихвите.

"Защо отнема девет месеца да признаят, че има инфлационен проблем, който е по-устойчив, отколкото те очакваха, и да кажат "Поздравления, не преценихме добре ситуацията, трябва да действаме сега"", реторично пита Вебер.

Думите му може да се приемат като обобщение на това, което много анализатори и инвеститори се питат от месеци насам. Отговорът може да се крие в детския страх на ЕЦБ от провал и последващи подигравки.

По време на финансовата криза през 2008 г. ЕЦБ избра да повиши лихвите - очакван, но и недобре обмислен ход, пише The New Yorker. Очакван, защото тогавашният гуверньор Жан-Клод Трише бе добре познат ястреб*, чието основно опасение бяха високите цени, но и ход, който не бе планиран добре във времето, тъй като икономическият растеж на блока вече се бе забавил, а в рамките на няколко месеца световната икономика се срина, инфлацията изчезна и ЕЦБ бе принудена да понижи лихвите.

Историята се повтори и през 2011 г., когато Европа премина през високо ниво на безработица, забавен растеж и дългова криза. Тогава Федералният резерв на САЩ и Английската централна банка (АЦБ) оставиха цената на кредитите без промяна - пример, който ЕЦБ трябваше да последва, но вместо това повиши лихвите и сякаш по часовник икономическият растеж на континента се забави допълнително.

В своя публикация в The New Yorker, която датира отпреди десетилетие, Джеймс Суровецки посочва, че основният проблем на ЕЦБ е грешната преценка на належащите проблеми. Според Суровецки тогава най-голямата заплаха за Европа не е била инфлацията, а рецесията и деволвирането по дългове.

Според икономическата теория икономиката преминава през няколко основни фази, което обяснява защо събитията започват да се повтарят след някакъв период от време. Същото се случва и в момента, когато Старият континент (и не само) отново е изправен пред възможността от рецесия, а според някои - стагфлация (сценарий, който отново оптимистично бе отхвърлен от Лагард).

Прибързаните ходове на ЕЦБ от миналото ѝ пречат да вземе решение в настоящето. Всяко забавяне обаче вреди на домакинствата и на фирмите, които изнемогват под тежестта на инфлационния натиск и несигурността за следващите месеци.

Следващото заседание на ЕЦБ предстои да се състои на 14 април и докато към момента липсата на отговор също се приемаше за отговор, то сега времето на банката изтича.

* Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.