Войната в Украйна е провалила потенциално сливане между UniCredit и Commerzbank

UniCredit и Commerzbank са били на прага на преговори за сливане тази година, преди войната в Украйна да спре евентуалната сделка, която можеше да даде старт на дългоочакваната вълна от трансгранична консолидация на европейските банки, съобщава Financial Times.

Трима източници, запознати с въпроса, са заявили пред изданието, че в началото на 2022 г. главният изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орсел е планирал неформални дискусии с колегата си в Commerzbank Манфред Кноф за потенциално сливане на германското дъщерно дружество HypoVereinsbank на италианския кредитор с германската банка.

Сделката щеше да създаде втория по големина кредитор в Германия с активи за 785 млрд. евро, 1000 клона и 48 хил. служители.

Анализаторите отдавна възприемат обвързването на UniCredit и Commerzbank като една от най-привлекателните комбинации в европейското банкиране, тъй като има сравнително малко регионално припокриване между дейността на кредиторите в Германия.

HypoVereinsbank, която базираната в Милано UniCredit придоби през 2005 г. и е по-печеливша от германския си конкурент, има силно присъствие в Бавария и Хамбург, докато Commerzbank е налична навсякъде в Германия.

Сделката, която UniCredit проучваше и през 2019 г. като алтернатива на по-късно отмененото сливане на Commerzbank с Deutsche Bank, би била първата голяма трансгранична сделка във фрагментирания банков сектор на Европа.

Орсел е уговорил среща в началото на 2022 г. в Германия, за да обсъди сливането с Кноф, посочват запознати източници. Преди главните изпълнителни директор обаче да успеят да обсъдят детайлите, Москва нахлу в Украйна.

Затова UniCredit е решила, че трябва да управлява експозицията си към Русия, преди да предприеме голяма сделка. Банката е една от малкото западни банки с голяма дейност в Русия.

Орсел заяви, че групата обмисля излизане от страната и разкри, че в най-лошия сценарий тя ще изгуби 5,3 млрд. евро. Банката вече започна да обменя кредитни портфейли с местни кредитори.

Перспективата за по-високи лихвени проценти подкрепяше акциите на европейските кредитори преди началото на войната, като Commerzbank разкри седмица преди инвазията, че по-високите лихви в Европа ще увеличат печалбата ù с 1 млрд. евро до 2024 г.

Опасения около икономическите последици от войната и потенциалните прекъсвания на енергийните достави от Русия обаче доведоха до спад в цените на акциите от края на февруари – книжата на UniCredit изгубиха над една трета от цената си, а тези на Commerzbank поевтиняха с 26%.

Фрагментираният характер на европейския банков пазар се смята за пречка за неговите кредитори, които губят позиции спрямо американските си конкуренти по рентабилност и пазарен дял.

Европейските регулатори и централни банкери призовават банките да обмислят обединяване, за да подобрят икономиите от мащаба – нито една трансгранична сделка обаче не се е случила до момента, като банките се оплакват, че европейските капиталови изисквания и различаващите се регулаторни режими правят сливанията твърде изтощителни.

Сливането между двете банки все още се смята за най-вероятната голяма сделка отчасти защото държавата е акционер в Commerzbank с 15% дял след спасителния план за 23 млрд. евро през 2008 и 2009 г.

UniCredit и Commerzbank са отказали коментар по темата.