МАЕ: Европа трябва да се готви за пълно спиране на газовите доставки от Русия

Международната агенция по енергетика (МАЕ) предупреди, че Европа трябва незабавно да се подготви за пълно прекъсване на руския износ на газ тази зима, призовавайки правителствата да предприемат мерки, за да намалят търсенето и да запазят застаряващи атомни електроцентрали работещи.

Ръководителят на МАЕ Фатих Бирол заяви, че решението на Русия да намали доставките на газ към европейските страни от миналата седмица може да е предвестник на допълнителни ограничения, тъй като Москва иска да спечели „лостове“ по време на войната си в Украйна.

„Европа трябва да е готова, в случай че руският газ бъде напълно прекъснат“, казва Бирол в интервю за Financial Times.

“Колкото повече се приближава зимата, толкова повече разбираме намеренията на Русия“, казва той. „Вярвам, че тези ограничения са насочени да се избегне запълване на хранилищата на Европа и да се увеличат лостовете [за влияние] на Русия през зимните месеци“.

МАЕ, която първоначално бе основана от членовете на ОИСР, миналата година бе една от първите организации, които обвиниха Русия публично, че манипулира газовите доставки за Европа преди нахлуването в Украйна.

Бирол казва, че спешните мерки, предприети от европейските страни тази седмица за намаляване на търсенето на газ, например рестартиране на работата на стари въглищни електроцентрали, са били оправдани заради мащаба на кризата и въпреки опасенията за нарастващите въглеродни емисии.

Той допълва, че увеличението на въглищната електроенергия е само „временно“ и ще помогне да се запазят газовите доставки за отоплението през зимата. Всички допълнителни въглеродни емисии от изгарянето на силно замърсяващи въглища ще бъдат компенсирани от ускоряване на европейските планове за намаляване зависимостта от вносни изкопаеми горива и натрупване на капацитет от възобновяеми източници, добавя той.

Бирол обаче предупреждава, че стъпките, предприети от европейските правителства досега, вероятно няма да са достатъчно, ако износът от Русия спре напълно, и казва, че страните трябва да направят всичко възможно, за да запазят доставките в момента и да гарантират, че хранилищата могат да бъдат запълнени преди зимните месеци.

„Вярвам, че ще има повече и по-силни мерки върху търсенето с наближаването на зимата“, казва Бирол, допълвайки, че разпределянето на дажби от газовите доставки остава реална възможност, ако Русия намали износа още повече.

Във вторник Швеция и Дания последваха Германия, Австрия и Нидерландия, обявявайки първия етап от плановете си при спешни ситуации, за да запазят доставките от газ, но нито един от тези планове засега не включва дажби.

Европа намали зависимостта си от руски газ до около 20% от общите доставки от началото на инвазията в Украйна от около 40% по-рано, посочва консултантската компания ICIS, но вече е използвала повечето възможности за диверсифициране на доставките, например морски товари на втечнен природен газ.

Шефът на МАЕ казва, че страните трябва да се опитат да отложат затварянето на атомни централи, планирани за такова, за да помогнат да ограничат обема газ, използван за електричество.

Германия е изправена пред постоянни критики за решението си да продължи извеждането от експлоатация на последните си атомни електроцентрали по време на енергийната криза.

Макар че Бирол не посочва конкретна страна, той казва, че „всички трябва да обмислят отлагат на затварянето [на атомните електроцентрали], стига да са налице условията за безопасност“.

Берлин посочи, че вярва, че препятствията от гледна точка на технологията и сигурността за запазване на работата на централите са твърди високи.

Бирол дава интервюто, преди в сряда МАЕ да публикува новия инвестиционен доклад, който предупреждава правителствата, че не правят достатъчно, за да насърчат инвестиции във възобновяема енергия, за да ограничат търсенето на изкопаеми горива. Очаква се общите енергийни инвестиции да се увеличат тази година с 8% до 2,4 трлн. долара, като растежът ще се дължи основно на възобновяеми източници и по-високи разходи.

Миналата година МАЕ заяви, че светът не трябва да инвестира в нови петролни и газови полета, ако правителствата искат да постигнат целите за нетна нула до 2050 г.

Бирол казва още, че без да задействат политики за значително намаляване на потреблението на изкопаеми горива, светът ще продължи да преживява опасни колебания в цените на петрола и газ. „Освен ако правителствата не седнат на шофьорската седалка и не мобилизират основни средства, за да създадат преход към чиста енергия“, казва той, „ще трябва да се броим с крайна волатилност при енергоизточниците“.

Макар че има някои положителни сигнали за нарастващи инвестиции в по-чисти форми на енергия, отчасти идващи от желанието на Европа да се отдели от зависимостта си от руска енергия, той казва, че в световен план картината в най-добрия случай е смесена.

В развиващия се свят, без Китай, инвестициите във възобновяема енергия не са нараснали в реално отношение от 2015 г. насам. Бирол допълва, че развиващите се страни, разчитащи на производството на изкопаеми горива, трябва да се възползват от печалбата от по-високите цени на енергоизточниците, за да диверсифицират икономиките си.

„Относителната слабост на инвестициите в чиста енергия в голяма част от развиващия се свят е една от най-тревожните тенденции“, се казва в доклада на МАЕ.