Лекарството за Гърция може би влошава симптомите й

Само месец след като новото правителство стъпи във власт, страната се сблъсква с нова опасност. Официалните кредитори на Гърция с все по-голяма неохота плащат сметките на почти банкрутиралата нация, която междувременно се опитва да намери допълнителна снизходителност по условията за мултимилиардното си спасяване, пишат от CNBC.

Към неприятностите на страната се добавя и нарастващото неразбирателство между двете страни на конфликта. От една страна гръцкото правителство представлява пъстра смесица  от консерватори и социалисти, а лидерите на „тройката“, или Европейската комисия (ЕК), Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската централна банка (ЕЦБ), са все по-разединени в мненията си.

Тези различия създават все повече несигурност около предстоящото изпитание пред Гърция и Европа. А въпросите около задържането на Атина в еврозоната придобиват нова сила.

Докато страховете за влошаващата се ситуация на Испания нарастват, гръцките проблеми са далеч от разрешаване. Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу посети онзи ден Атина за първи път от 2009 г. насам, за да се срещне с министър-председателя Антонис Самарас.

В същото време „тройката“ започва пореден доклад за представянето на страната след налагането на изключително строгите мерки за икономии, включени в цената на заемите. Кредиторите твърдят, че няма да финансират страната занапред, ако тя не се постарае да достигне зададените й цели.

Но много експерти казват, че лидерите от еврозоната изискват непосилно представяне от Гърция, което на свой ред единствено подтикна три поредни гръцки правителства да нанесат още по-дълбока вреда за икономиката.

„Знаехме от самото начало, че е невъзможно да въведем тази програма, защото нямахме никакъв успешен пример зад себе си“, каза Панайотис Румелиотис, заместник-председател на банка Piraeus и бивш финансов министър, който до януари тази година беше гръцкият представител към МВФ. Той отбеляза, че заради членството си в еврозоната, страната не може да девалвира валутата, за да подобри конкурентноспособността си. Така обаче се насърчават много страни, поставени под надзора на МВФ.

В същото време Румелиотис и много други отбелязват, че „тройката“ не е предвидила негативните ефекти от „лекарството“ си върху гръцката икономика.

„Трите институции използват един и същи довод, за да критикуват Гърция или пък да  избегнат собствените си грешки. Според тях в основата на всичко е липсата на структурни реформи, причинили дълбоката рецесия“, каза Румелиотис. Той призна, че докато Атина изостава с въвеждането на промените, по-големият проблем е, че строгите ограничения поведоха икономиката по дефлационната спирала. За това допринесе и  рязкото намаляване в търсенето сред гръцките граждани.