Гласуването на бюджета в Гърция - крайъгълният камък за бъдещето на страната

Изборите в САЩ не са единственият ключов вот, който пазарите ще наблюдават тази седмица. Гласуването на мерките за икономии в гръцкия парламент, реформата на трудовия пазар и бюджета за 2013 г. също ще са във фокуса на инвеститорите, пише The Wall Street Journal.

Пазарните участници ще следят освен това дали Европа ще намери начин да запълни финансовата дупка в гръцката хазна. Това със сигурност ще купи още малко време на страната, въпреки че няма да реши проблемите й.

Най-големият риск е парламентът в Атина да не одобри мерките за съкращаването на публичните разходи. Миналата седмица приватизационните закон минаха с минимално мнозинство, като някои от членовете на коалиционния партньор ПАСОК не подкрепиха правителството.

Депутатите ще разгледат пакетът от икономии на стойност 13,5 млрд. евро, за който коалиционните партньори водиха преговори в продължение на месеци. Догодина обаче трябва да бъдат направени повече съкращения на публичните разходи, отколкото беше планирано предварително, така че се очаква днес в парламента в Атина да бъде представен актуализиран пакет от икономии за следващата година.

Дори и парламентът на Гърция да приеме икономиите, страната ще продължи да се нуждае от удължаване на срока, в който трябва да постигне фискалните цели, договорени с международните й кредитори. Това ще изисква допълнително финансиране от около 40 млрд. евро, отбелязва изданието.

Миналата седмица стана ясно, че Европа обмисля няколко варианта, за да облекчи положението на Гърция. Единият е да бъдат намалени лихвите по спасителните заеми, които бяха отпуснати на страната от европейските й партньори и Международния валутен фонд (МВФ).

Евентуален мораториум върху лихвените плащания до 2016 г. би спестил на страната 23 млрд. евро. Останалите средства биха могли да се намерят чрез пренасочване на паричните потоци и от финансовите буфери, с които страната разполага.

Дори и недостигът на средства да бъде преодолян, това няма да разреши проблемите с устойчивостта на гръцкия дълг обаче. През 2013 г. се очаква той да достигне 189% от брутния вътрешен продукт (БВП).

В тази връзка МВФ отново започна да отправя призиви за опрощаване на дългове. Преструктурирането на гръцкия дълг, притежаван от публичния сектор обаче, изглежда почти невъзможно от политическа гледна точка заради изборите в Германия догодина. Освен това Европейската централна банка (ЕЦБ) категорично отказва да преструктурира гръцкия дълг, който притежава.

Възможен вариант е обратното изкупуване на гръцки облигации.

Същевременно в Гърция се надига нова вълна на обществено недоволство. Заедно с гласуването на бюджета и мерките за икономии ще се проведат и серия от протести. Резултатите от социологически проучвания показват, че чувствително намалява подкрепата за партиите от управляващата коалиция.