Какви са опциите пред Кипър?

Кипър, един от най-малките членове на Европейския съюз, се превърна в поредната жертва на продължаващата вече няколко години криза в еврозоната. Подобно на Гърция, Ирландия и Португалия, страната се съгласи да получи спасителен пакет от Европейския съюз и Международния валутен фонд.

За разлика от другите държави обаче, в този случай спестителите ще трябва да участват в спасяването на държавата и да заплатят част от разходите.

Това предизвика гняв сред населението и правителството на Кипър бързо се насочи към предоговаряне на сделката. Вчера депутатите в националния парламент се обявиха против решението за налагане на еднократен данък върхи вложителите в банките и това повдигна много въпроси, пише ВВС.

И така, какви са сценариите от тук нататък?

Сценарий 1 - Сделката минава, животът продължава

След няколко отлагания на гласуването в парламента в крайна сметка депутатите отхвърлиха настоящото предложение за облагане на вложителите. Решението обаче не е окончателно, тъй като вероятно на гласуване ще бъдат подложени различни варианти на споразумение.

Дори ако сделката бъде предоговорена с Европейския съюз, съвсем не е ясно дали кипърското общество ще приеме условията. В момента бъдещето на страната е поставено на карта, като президентът вече предупреди, че отхвърляне на предложенията заплашва Кипър с банкрут.

Но относително малкия размер на икономиката на Кипър и ограничените експозиции на други европейски банки към страната означават, че инвеститорите не са притеснени от зараза и разпростиране на кипърските проблеми към други страни от еврозоната.

В крайна сметка ако сделката мине, всичко ще продължи по стария маниер след спасяването на другите закъсали държави – ще последва период на успокоение и увеличаване на доверието.

Сценарий 2 – сделката минава, но с цената на разклатено доверие

Дори и при постигането на някакъв компромис, може да видим дългосрочни негативни ефекти върху Кипър и еврозоната. На вътрешната сцена решение за изземване на процент от депозитите ще предизвика масово недоволство срещу правителството. В такъв случай за него ще е много трудно да наложи мерки за съкращаване на разходите, които да получат подкрепа.

Примерите с Гърция и Испания ясно показват гражданското недоволство от подобни мерки.

На ниво еврозона спасяването на Кипър повдига много въпроси за начина, по който европейските власти се справят с кризата в еврозоната. Сделката със страната е безпрецедентна – това е първият случай, в който сметките на обикновените спестители не са защитени.

Това може да разклати доверието в начина, по който ЕС се справя с кризата и да предизвика опасения за евентуалните бъдещи мерки по спасяването на държави, които изпаднат в беда.

Някои анализатори предупредиха, че сделката поставя опасен прецедент и може да доведе до банкова паника в други страни, където вложителите се притесняват, че банковите им сметки могат да бъдат ограбени ако държавите им попаднат в неприятности.