Кипър се изправя пред избор в исландски или ирландски стил

През миналата година депозитите в страната останаха стабилни заради очакването, че вложенията ще останат неприкосновени, въпреки дебатите, които се водеха по спасителния план на страната. Само през последните дни, преди банките да бъдат затворени обаче, руски граждани са изтеглили над 2 млрд. евро от кипърските банки. В тази връзка се засилват опасенията, че и Никозия ще трябва да наложи мерки за контрол на капитала подобно на Исландия, за да се справи със задачата да свие размера на банковата система до средните за Европейския сюз 3,5% от БВП.

След като парламентът на Кипър отхвърли плана за стабилизиране и укрепване на банковия сектор, анализатори очакват да бъде подготвено ново, по-приемливо предложение, което да бъде гласувано преди отварянето на банките в петък, пише MarketWatch.

“През следващите няколко дни валутният блок ще премине през непозната за него територия – приемането на спасителен план, финансиран от чужда страна, в случая Русия. Това хвърля в сериозна опасност еврозоната”, посочва Катлийн Брукс.

Никозия може да започне да преговаря наново с европейските си партньори и да приеме по-тежки условия в замяна на спасителна помощ, коментира Катлийн Брукс. Възможността за допълнителни средства от Русия в замяна на запаси от природен газ също е опция, която вероятно е на масата, допълва Брукс.

Руските пари действително биха могли да предотвратят фалита на Кипър, но това може да забие още един пирон в ковчега на отношенията между Никозия и Брюксел, каза още тя.

“Не вярваме, че отрицателният вот трябва да се приема като отхвърляне на спасителния план за Кипър. Банките остават затворени и ние очакваме ново предложение през следващите 24 часа”, коментира Василий Серебряков, валутен стратег в BNP Paribas.

Данъчното облагане за вложителите в банките в Кипър може и да изглежда твърде пресилена стъпка, но спецификите на банковата система на страната налагат подобно решение. Активите и пасивите на банковата система на острова са около 800% от брутния вътрешен продукт (БВП), а публичният към края на миналата година достигна 85% от БВП.

Късно снощи Европейската централна банка (ЕЦБ) обеща да осигури ликвидност за банките в Кипър докато се постигне компромисно споразумение във връзка със спасителния план за страната. Провалът обаче ще доведе до много негативни последствия, включително ще постави въпроса за членството на страната в еврозоната.

Анализатори препоръчват европейските политици да направят спешна и точна оценка на натиска, който да се оказва върху Кипър, за да се осигури стабилността на еврозоната. Същевременно ситуацията се възприема и като тест за Германия, която настоява за политика на строги икономии и бюджетна дисциплина.

Ако въпреки всички противоречия все пак споразумението за спасяването на Кипър мине без значителни последствия за еврозоната, тогава Германия ще утвърди този подход, пише New York Times. Ако обаче това не се случи и единството на еврозоната се разбие, то тогава ще се окаже, че Германия и съюзниците й са надценили картите, които извадиха на масата.