Защо Москва не протегна ръка към Никозия

Три са причините, заради които Русия не е "избързала" да помогне на Кипър, пише Харвардският професор Юрий Жуков в своя статия за списание Foreign Affairs, цитирана от БТА.

Както вече е известно, Москва остави да изчезнат 4-6 млрд. евро, вместо да се задейства, за да защити "данъчния рай" на много нейни едри вложители.

На 19 март финансовият министър на Кипър Михалис Сарис пристигна в Москва, за да се опита да спаси банковия сектор на страната от крах. Министърът поиска нова финансова помощ в замяна на предоставянето на права за добив на природен газ, дялове в кипърски банки и търговски прерогативи в енергетиката. Два дни по-късно той си замина с празни ръце.

Последва споразумение с ЕС, което орязва милиарди евро от сметките на богати руснаци и замразява още няколко милиарда в кипърски банки, пише Жуков.

Хървардският професор изтъква още, че за мнозина западни наблюдатели отказът на Москва да приеме предложението на Никозия е било стратегическа грешка. Русия би могла да укрепи  стратегическото си присъствие в една страна със стратегическо  значение в Източното Средиземноморие. Защо обаче не го направи?

Авторът на статията дава три обяснения: първото е, че не е било ясно доколко изобщо е стояло някакво кипърско предложение на масата на преговорите, второто, че Русия не е  вярвала, че едно споразумение в последния момент би могло да промени съдбата на Кипър, и третото, че е било преценено, че загубите на Русия от рухването на кипърския банков сектор не биха били катастрофални.

С други думи, решението на Москва да отхвърли споразумение с Кипър е обслужвало дългосрочни интереси на Русия.

Според професор Жуков общото убеждение в Русия е, че решението да се промени банковата система на Кипър е било взето в Европа преди години. Фактическата дилема на Москва е била дали да загуби данъчния рай или да налее пари в едно  буре без дъно. Затова тя е избрала стратегия, с помощта на която смята, че ще минимализира загубите си. Последните оценки покачват тези загуби на Русия до 4-6 млрд. евро.

Със сигурност това е значителна сума, която обаче е много по-малък проблем от тези, пред които е изправена страната. Бягството на капитали през 2012 г. струва на икономиката 44,5 млрд. евро, а през 2011 г. - още 63 млрд. евро.

"Нашествието" на Русия в Кипър започна в началото на 90-те години, когато банковата система на страната се тресеше, плащанията в чужда валута бяха почти невъзможни, а много руснаци откриха офшорни сметки. От тогава системата се стабилизира, но използването на офшорни сметки не спря.

През декември 2012 г. президентът Путин реши да се заеме с този въпрос и предложи "офшорна" зона в източните райони на Русия.

Идеята не е нова. Русия има вече над 20 специални икономически зони, които предоставят данъчни облаги на инвеститорите. Досега тези зони не бяха особено привлекателни.

Всичко дотук не означава, че присъствието на  Русия в Кипър е свършило. Докато Кипър преживява трудни дни, нуждата от външна политическа подкрепа ще я принуди да изгради отново отношения с бившия си покровител. Излизането на Русия от острова на Афродита може би ще се окаже кратко, заключава Юрий Жуков в статията си. 

Всичко за Кипър четете тук!