Хърватия не успява да се възползва от приемането в ЕС, за да понижи дълга си

„За съжаление Хърватия не преглътна горчивия хап на структурните реформи по време на отворилата се възможност в периода преди рецесията“, заяви Абас Амели-Ренани, стратег за развиващите се пазари в Royal Bank of Scotland Group Plc.

Правителството на премиера Зоран Миланович понижи на 20 февруари прогнозата си за икономическия растеж през 2013 г. до 0,7% от дотогава предвижданите 1,8%, позовавайки се на понижаващото се потребление и ниското ниво на инвестициите.

В доклада си от 3 май от Европейската комисия посочиха, че хърватската икономика ще се свие с 1% през тази година и ще нарасне с 0,2% през 2014 г., като нетният износ ща осигури „ограничена подкрепа“.

Продължителната рецесия в Хърватия, съчетана с липсата на бюджетна дисциплина и с уязвимост към външни сътресения, накара през февруари международната рейтингова агенция Moody’s да понижи рейтинга на страната до неинвестиционен статут, след като през декември същият ход бе предприет от конкурентите им от Standard & Poor’s.

От Fitch все още поддържат рейтинга на страната на най-ниското си инвестиционно ниво – BBB-.

“Понижаването на рейтинга, както и продължаващото увеличаване на публичния дълг правят Хърватия заложник на настроенията на международните пазари“, заяви в интервю на 17 юни Николай Георгиев, бивш ръководител на мисията на Международния валутен фонд в Загреб. „Ключът е в това да бъде постигнат баланс между продължаването на процеса на фискални корекции, без същевременно да се наврежда на растежа“, добави той.

Балканската държава с население от 4,2 млн. души, която се появи на картата след разпадането на бивша Югославия през 1991 г., е натрупала дълг от 25 млрд. евро, като 7,6 млрд. евро трябва да бъдат платени само през следващата година, сочат събрани от Bloomberg данни. Очаква се бюджетният дефицит на страната да се разшири до 5,6% от БВП през 2014 г. от отчетените през миналата 3,7% и предвижданите за тази 4,7%, сочат прогнозите на ЕК. Догодина публичният дълг ще погълне 62,5% от БВП на Хърватия при 53,7% през 2012 г., обявиха от комисията на 3 май.

Членството в ЕС ще помогне за насърчаване на чуждестранните инвестиции, които ще получат допълнителен стимул и от проектозакон, който ще доведе до рационализиране на управлението, заяви в свое интервю от вчера премиерът Милованович. Страната има нужда от „разумен подход“ в бюджетната политика, за да избегне задушаване на растежа, докато запазва контрол върху разходите, убеден е той.

„Икономическите перспективи пред Хърватия определено не са розови, но правителството добре съзнава, че тя трябва да произвежда“, коментира в свое електронно писмо от 18 юни Станислав Петров, стратег за активите с фиксиран приход в лондонския филиал на BNP Paribas SA. Френската банка поддържа препоръка за покупка на деноминираните в долари 10-годишни хърватски облигации, които „предлагат печалба“, особено ако бъдат сравнени с румънските, добавя той.

Доходността по хърватските облигации нарасна заедно с разходите за застраховка срещу фалит през последните седмици заради спекулациите, че Федералният резерв на САЩ ще ореже програмите си за изкупуване на активи. Стимулите на Фед задържаха доходността по американските държавни облигации близо до рекордно ниски нива и подхранваха стремежа към активи с по-висока доходност в световен мащаб, понижавайки разходите за заемане на средства от пазарите на по-рискови страни, сред които и тези на балканската държава.

„Хърватия влиза в трудно време както за ЕС, така и за нея самата“, заяви Бригит Нисер, икономист в Erste Group Bank AG във Виена. „Когато става въпрос за членство в ЕС, сме изправени пред оптимистични очаквания, макар че успехът на предишните етапи на разширяване изглежда ще бъде трудно постижим“, добави тя.