Защо НАТО възприе дистанциран подход към Украйна?

В първия ден от срещата на върха на НАТО не се използва такава реторика. Алиансът обяви само създаването на звено в много висока степен на готовност, което може да бъде разположено в близост до конфликтните точки в рамките на до два дни. На Русия обаче и отне не повече от ден да нахлуе в столицата на Крим и да помогне за поставянето на основите на анексията на полуострова.

Новите сили за бързо реагиране трябваше да успокоят членовете на НАТО в Източна Европа, макар че организацията не се съобрази директно с техните искания за разполагането на бази в региона. Западните съюзници решиха да спазят пакта от 1997 г., според който в близост до Русия не трябва да се разполагат постоянни военни бази, макар че Москва наруши ангажимента си от 1994 г. да не нарушава суверенитета на Украйна.

При демонстрацията на подкрепата им към Украйна съюзниците се опитаха да накарат президента на страната Петро Порошенко да се почувства като почетен гост на срещата на върха. Лидерите на САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Италия се срещнаха с Порошенко, за да обсъдят конфликта на страната му с Русия, и обещаха създаването на специален доверителен фонд, с който да се подпомогне модернизирането на украинската армия. Те обаче спряха дотук и не обещаха оръжия за Украйна, нито се ангажираха с конкретни срокове за присъединяването на страната към Алианса.

Гречанинов не скри разочарованието си, но не е и изненадан. Ако Украйна се присъедини към НАТО, всеки от членовете на Алианса ще трябва да я защити в случай на външна атака. Нито един от съюзниците обаче не би рискувал да изпадне в конфронтация с Русия.

Гречанинов разбира тези страхове, но той предупреждава, че съюзът е само отлагане на неизбежното. "Путин може да бъде спрян само от сила, по-голяма, отколкото е неговата. Чакаме тази сила от НАТО и те я имат. Те могат да спрат Путин. Точно сега обаче това не се смята за целесъобразно”, заключава той.

Западните лидери избягват да назовават ситуацията в Украйна с конкретна терминология, докато търсят начин за отговор, пише и New York Times. Украинците на свой ред се оплакват, че терминологичните увъртания на големите сили крият желанието да се избегне по-енергичен отговор. Порошенко предупреди европейските лидери наскоро, че ако не овладеят ситуацията, в крайна сметка застрашават собствената си сигурност и определи поведението им като “политическа шизофрения”.

Москва настоява, че е само наблюдател на конфликта и отрича изпращането на войски или оръжия за Украйна.

Експерти по международно право казват, че са озадачени от предпазливостта при използването на думата "инвазия". Само Австралия използва термина, но това е така, защото никой не очаква точно Австралия да направи нещо. “Ако Америка или Германия направят същото, това ще предизвика очаквания за военен отговор”, коментира Шарън Корман, юрист от Австралия.