Джордж Фридман: Новите двигатели на геополитиката в Европа

В своята последна статия за списание Forbes създателят и председател на частната разузнавателна и аналитична компания Stratfor Джордж Фридман разглежда политическата и социалната фрагментация между европейските народи и ефекта им върху Европа като цяло.

Крайнолявата партия Сириза спечели значителна победа на изборите в Гърция. Сега партията състави управляваща коалиция и надви традиционните политически партии. Тя привлича други десни и леви партии, които са обединени единствено от съпротивата си към настояването на Европейския съюз (ЕС), че политиката на икономии е решение на продължаващата икономическа криза, която започна през 2008 г.

Историята е добре позната. Финансовата криза от 2008 г., която започна след спукването на имотния балон в Съединените щати, създаде криза с държавните дългове в Европа. Някои европейски държави не можеха да направят плащанията по облигациите си и това заплаши европейската банкова система. Трябваше да има някакъв вид държавна намеса, но имаше фундаментално разногласие как да бъде решен проблемът. Най-общо казано имаше две алтернативи.

Германската версия е тази, която стана общоприета в Европа. Според нея кризата с държавните дългове е резултат от безотговорна социална политика в Гърция – страната с най-големия дългов проблем. Тези проблемни политики включват ранно пенсиониране за държавни служители, огромни помощи за безработица и т.н. Политиците са си купували гласове, като пилеят ресурси за социални програми, които страната не може да си позволи, не събира достатъчно усилено данъци и не успява да насърчи трудолюбието и иновативността. Следователно кризата, която заплашва банковата система, се корени в безотговорността на длъжниците.

Друга версия, която почти не се чуваше в първите дни на кризата, но която според мнозина е много по-вероятна днес е, че кризата е резултат от безотговорността на Берлин. Германия е четвъртата най-голяма икономика в света и износът ѝ е около 50% от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП). Германските потребители не могат да поддържат прекалено голямото индустриално производство сами. Резултатът от това е, че Германия оцелява благодарение на увеличение на износа. За страната Европейският съюз (ЕС), с неговата зона за свободна търговия, евро и регулации в Брюксел, е начин за постигане на този износ. Заемите, които германските банки раздадоха на страни като Гърция след 2009 г., бяха създадени, за да се запази търсенето на стоките ѝ. Берлин знаеше, че дълговете не могат да бъдат изплатени, но искаше да отложи в бъдеще проблема и да избегне изправянето пред факта, че пристрастяването към износа не може да бъде поддържано още дълго.

Ако приемам германската версия, тогава последвалата политика е тази, която би трябвало да принуди гърците да се оправят. Това означава да продължи да се налага политика на икономии на Атина. Ако гръцката версия е вярна, тогава проблемът е в Германия. За да приключи кризата, Берлин ще трябва да намали апетита си за износ и да промени правилата за търговия в Европа, оценяването на еврото и регулациите от Брюксел, като успява да се вмести във възможностите си. Това би означавало намаляването на износа ѝ в рамките на зоната за свободна търговия, чиято индустрия е неспособна да се конкурира с германската.

Германската версия масово бе приемана, а гръцката версия почти не биваше чута. Джордж Фридман описва в по-ранна своя статия какво се случи, когато бе наложена политиката на икономии:

Отзвукът върху Гърция от правителствените орязвания бе по-голям от очакваното. Като много други европейски държави, гърците имаха голям набор икономически дейности, включително здравеопазване и други услуги, през държавата, превръщайки личните лекари и други професионалисти в държавни служители. Когато съкращенията в държавния сектор бяха направени, това дълбоко засегна професионалната и средната класа.

В рамките на няколко години безработицата в Гърция се повиши до над 25%. Това е по-високо ниво, отколкото е била безработицата в САЩ по време на Голяма депресия. Някои казват, че сивият сектор покрива разликата и нещата не са толкова зле. Това донякъде е вярно, но далеч не за толкова хора и бизнесът не се развива добре навсякъде. Наистина ситуацията е по-зле, отколкото изглежда, тъй като мнозина държавни служители все още са на работа, но заплатите им са намалени.

Гръцката история се повтори в Испания и донякъде в Португалия, южна Франция и южна Италия. Средиземноморска Европа влезе в Европейския съюз с очакванията, че членството ще повиши жизнения стандарт до нивото на Северна Европа. Дълговата криза я удари особено тежко донякъде заради зоната за свободна търговия и регионът не успя да развие своите икономики, както би се случило нормално. Следователно първата икономическа криза ги унищожи.