Защо Гърция ще мигне

За пореден път Гърция чувства финансовата примка около врата си. Чрез извличане на участието си в резервната сметка на Международния валутен фонд (МВФ) страната успя да изплати точно навреме 750 милиона евро - по ирония на съдбата на самата МВФ.

Този авантюризъм не е случаен, пише в свой анализ за Project Syndicate Анатоли Калецки, главен икономист в Gacekal Dragonomics – компания за управление на активи със седалище в Хонконг.

Откакто дойде на власт през януари, гръцкото правителство под ръководството на партията СИРИЗА на премиера Алексис Ципрас осъзна, че заплахата от фалит - и по този начин за финансова криза, която може да унищожи еврото, засилва позицията за преговори на Гърция и компенсира липсата на икономическа и политическа власт на страната. Месеци по-късно изглежда, че Ципрас и неговият финансов министър Янис Варуфакис, експерт в теорията на игрите, все още вярват в тази теория въпреки липсата на доказателства за достоверността ѝ.

Но сметката им се основава на погрешно предположение. Ципрас и Варуфакис вярват, че един държавен фалит ще принуди Европа да избира между две алтернативи: изключването на Гърция от еврозоната или безусловна отмяна на дълга на страната. Но европейските власти имат и трети вариант. Вместо да се наложи Grexit (излизане на Гърция от еврозоната), ЕС би могъл да изолира Гърция в рамките на еврозоната и да спре да предоставя пари на страната. След това Брюксел може просто да седне удобно и да наблюдава как политическата подкрепа за правителството на Ципрас се срива.

Една подобна обсадна стратегия, да се изчака Гърция да свърши парите, изглежда в момента е най-обещаващата тактика за ЕС за пробив на гръцката съпротива. И вероятно ще проработи, защото гръцкото правителство изпитва все повече затруднения при събирането на пари в края на всеки месец за плащане на заплатите и пенсиите.

При това Варуфакис прибягва до все по-отчаяни мерки, като „ограбването“ на банковите сметки на общините и болниците. Очевидно е, че данъчните приходи са толкова силно засегнати от икономическия хаос след изборите през януари, че постъпленията в бюджета вече не са достатъчни за покриване на ежедневните разходи. Ако това е вярно, което не може да потвърди поради липсата на надеждност на гръцката фискална статистика, то стратегията на гръцкото правителство е обречена на неуспех. 

Стратегията на Ципрас и Варуфакис предполага, че заплахата на Гърция с национален банкрут е надеждна. Това означава, че в случай на сериозна криза все пак ще се намерят достатъчно пари, за да се плащат заплати, пенсии и обществените услуги. През януари тази хипотеза все още бе правдоподобна. Правителството тогава планира висок първичен излишък (с изключение на лихвените плащания) от 4% от БВП. 

Ако Гърция бе фалирала през януари, този първичен излишък (на теория) би могъл да се използва вместо лихвените плащания за финансиране на по-високи заплати, пенсии и публичните разходи, които СИРИЗА обеща по време на предизборната си кампания. Предвид тази възможност Варуфакис може би е вярвал, че предложението му да не намалява първичния излишък от 4% до нула, а само до 1% от БВП, е щедра оферта към другите финансови министри на ЕС. Ако ЕС откаже да допусне това, имплицитната му заплаха би била да спре плащанията на лихви и да използва целия първичен излишък за допълнителни публични разходи.

Но какво се случва, ако този първичен излишък, козът на конфронтационната стратегия за преговори на гръцкото правителство, сега е напълно изчезнала? В този случай заплахата с национален банкрут вече не е надеждна. A един фалит не би могъл да помогне на Сириза да изпълни своите предизборни обещания. Тогава ще има още по-големи съкращения на заплатите, пенсиите и публичните разходи от тези, които в момента изисква "тройката" кредитори - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд.

За ЕС обаче един гръцки фалит ще представлява много по-малък проблем, отколкото се смяташе досега. Той вече няма да заплашва страната, че в този случай трябва да напусне еврозоната. Вместо това сега ЕС може да бъде сигурен, че с невъзможността да плаща заплати, пенсии и банкови гаранции гръцкото правителство ще накаже своите граждани.

Ципрас и Варуфакис може би знаят какво може да се случи, след като преди две години Кипър се опита в разгара на банковата криза да натрие носа на ЕС. Тогавашният опит на Кипър показва, че след провала на заплахата от фалит ЕС може да принуди Гърция да остане в еврозоната, но може да наложи производство по несъстоятелност, подобно на това на американски град, като Детройт.

Правните и политическите основания за такъв подход са ясни. Европейските договори ясно посочват, че членството в еврозоната е необратимо, освен ако една страна не напусне не само зоната на единната валута, а директно ЕС като цяло. Това е политическото послание, което правителствата на ЕС искат да предадат на своите собствени граждани и на финансовите инвеститори.

Ако Гърция фалира, ЕС би имала правни и политически мотиви да настоява, че еврото трябва да остане единственото законно платежно средство в страната. Дори ако гръцкото правителство трябва да плаща заплати и пенсии със свои собствени пари или "нови драхми", Европейският съд ще реши, че публичният дълг и банковите депозити следва да бъдат изплатени в евро. Това от своя страна ще има за последица фалит на гръцките граждани и чуждестранни инвеститори, тъй като правителството вече няма да бъде в състояние да изплати стойността на еврото за осигурените гръцки банкови депозити.

Така че един гръцки фалит при запазване на Гърция в еврозоната няма да доведе до това Сириза да изпълни своите предизборни обещания, а до още по-строги икономии за гръцките избиратели, отколкото в рамките на програмата на "тройката". И в този момент падането на правителството ще бъде неизбежно. И не Гърция ще напусне еврозоната, а Сириза ще напусне гръцкото правителство. В момента, в който Ципрас осъзнае, че правилата на играта между Гърция и Европа са се променили, неговата капитулация ще бъде само въпрос на време.