Бюджетните цели - Mission Impossible за Атина

Измамно спокойствие настъпи в дълговия спор между кредиторите и Гърция. Парламентът в Атина приема на седмични цикли реформите си, като преди часове премиерът Алексис Ципрас премина успешно през поредната конфронтация с отцепниците в своята група. Гърция се бори да отговори на изискванията на кредиторите. Но сега вече може да настъпи и следващият акт в гръцката драма – същинските преговори по третия пакет за помощи.

През следващите седмици Атина и нейните кредитори ще работят по подробностите за финансовата помощ. Планът на кредиторът звучи просто: Гърция в продължение на десетилетия ще трябва да трупа своите огромни бюджетни излишъци в касите на Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и страните от еврозоната, като така изплати дълга си.

Но по този начин те изпращат Гърция на една невъзможна мисия. Всички исторически опити и сравнения показват, че спестовните цели, които биха били необходими за Атина, за да намали дори само наполовина своя дълг, не може да бъдат понесени за продължително време. Атина трябва да постигне историческо чудо. Кредиторите искат от Гърция нещо, което нито една страна в света досега не е успявала да направи, дори и Германия, пише в свой анализ германската икономическа телевизия N-TV. 

МВФ твърди, че нивото на гръцкия държавен дълг ще се покачи до невероятните 200% от брутния вътрешен продукт до 2017 г. Ако Атина успее да намали това ниво до половината равнище в рамките на следващите 20 години, ще трябва да поддържа първичен бюджетен излишък от 5% от БВП за същия период. Такова постижение не е било по силите на нито една страна дори за 10 години.

Още през миналата година икономистите Бари Айхънгрийн от Университета в Калифорния и Уго Паница от Женевския Graduate Institute анализираха в исторически аспект плановете на ЕС за строги икономии въз основа на сравнения в 54 индустриализирани и развиващи се страни. Резултатът: между 1974 г. и 2013 г. само три страни имат първичен излишък от 5 на сто от брутния вътрешен продукт, който поддържат в продължение на най-малко десет години: Белгия, Норвегия и Сингапур. И трите са изключения: Белгия спестява под външен натиск, за да спази критериите за членството в еврозоната, Норвегия разполага с петрол, а Сингапур е една авторитарна диктатура, управлявала срещу населението.

Дори и целите за икономии в размер на средно 3% от БВП са спазени само от още осем страни за период от над десет години – Канада, Дания, Финландия, Италия, Южна Корея, Нова Зеландия, Турция и Ирландия. В Белгия икономиите продължават дори цели 22 години, в Ирландия – 21 години. Но всички тези истории на успеха едва ли може да са модел за подражание за Гърция. Защото Дъблин и Сие имат нещо, с което Атина не разполага: собствена валута, която властите биха могли да девалвират, за да стимулират икономиката.

И дори Германия никога не е постигала това, което се иска сега от Гърция: Според МВФ Берлин е постигал в 15 от последните 25 години първичен излишък. Но поредицата от строги икономии се прекъсва след не повече от четири години. А най-високият излишък в периода е средно само 1,9% от икономическото производство. След като в държавната хазна започнат да се трупат повече пари, отколкото се харчат, в демокрациите се оформя натиск за тяхното харчене. Избирателите не обичат продължителното затягане на коланите.

Ето защо най-важният извод на икономистите е, че постоянните бюджетни икономии са възможни в повечето случаи за продължителен период само ако икономиката се развива добре. Защото тогава правителството не трябва наистина да спестява, а просто може да си позволи това, тъй като данъчните приходи извират. Според историческите факти излишъците са не толкова награда за стремежите на финансовите министри, а преди всичко страничен ефект на добрата икономика.

Точно с такава растяща икономика обаче Гърция не разполага. Още преди преговорите за третия пакет да са започнали, Европейската комисия призна индиректно несъстоятелността на своя собствен план за икономии. Гръцката икономика ще се свие тази година с между два и четири процента, оценява Евростат. Едва през 2017 г. се очаква отново ръст, но само ако политическата ситуация и банките се стабилизират.

Така че каква е алтернативата на икономиите? Айхънгрийн и Паница виждат три възможности. Страните от еврозоната просто започват да живеят с високите нива на дълга – в края на краищата критериите от Маастрихт са произволни ограничения, които са определени политически. Втората възможност е те да допринасят за повече растеж. Или да орежат част от дълга. Решението за това е у политиците, пишат изследователите. Но едно нещо е ясно.

„Сценарий, в който официални лица от ЕК си представят, че е възможно едно съотношение на дълга за 20 години да спадне до 60 на сто, е неправдоподобен. Официална стратегия с тази цел и нежеланието да се обсъждат по-реалистични алтернативи няма да помогнат никому".  

Темата за Гърция можете да проследите тук