Защо Киев има повече отвсякога нужда от Москва

В същото време европейската сертификация позволява само на 72 украински компании да изнасят стоки в ЕС. От тези компании 39 се занимават с производство на пчелен мед. Може да изглежда, че става дума за много мед, но Украйна изчерпа своята годишна квота за износ на мед през първите шест седмици на 2016 г.

Не ясно също как Порошенко планира да направи украинското селско стопанство конкурентно на световната сцена, при положение че, както изтъква собственият му селскостопански министър, четири пети от селскостопанските компании са фалирали. Не е ясно и кой ще плаща за селскостопанските машини, 80 процента от които се внасят.

Подобни политики водят до неотклонно намаляване на популярността на правителството - 70 процента от украинците казват, че страната върви по грешен път, а 85 процента казват, че нямат доверие на министър-председателя. Популярността на Порошенко сега е по-ниска от тази на предшественика му Виктор Янукович в навечерието на бунта на Майдана, при който той беше свален от власт.

Но макар по-малко от 2 процента да определят страната като "стабилна", няма изгледи за предстоящ нов бунт. Засега режимът успява да даде обяснения, които отклоняват вниманието от неговата роля за икономическото рухване на Украйна.

Първото е анексирането на Крим от Русия и бунтът на изток, които обикновено се посочват като причина за намаляването на БВП. Вярно е, че те предизвикаха значителни икономически вреди, но положението се влошава от политиките на самото правителство, което макар да настоява, че рускоезичните източни райони са част от Украйна, прекъсва икономическите връзки с тях и наказва населението заради подкрепата му за Русия. <div class="getty embed image" style="background-color:#fff;display:inline-block;font-family:'Helvetica Neue',Helvetica,Arial,sans-serif;color:#a7a7a7;font-size:11px;width:100%;max-width:594px;"><div style="padding:0;margin:0;text-align:left;"><a href="http://www.gettyimages.com/detail/512420722" target="_blank" style="color:#a7a7a7;text-decoration:none;font-weight:normal !important;border:none;display:inline-block;">Embed from Getty Images</a></div><div style="overflow:hidden;position:relative;height:0;padding:69.023569% 0 0 0;width:100%;"><iframe src="//embed.gettyimages.com/embed/512420722?et=hDWAtCYZQiFrPHVgIQOJzQ&viewMoreLink=off&sig=2pf2aAQbPXIrFNBbdD63hGqVDKpcx8UB03r9m-HvC3s=&caption=true" width="594" height="410" scrolling="no" frameborder="0" style="display:inline-block;position:absolute;top:0;left:0;width:100%;height:100%;margin:0;"></iframe></div><p style="margin:0;"></p></div>

Друг любим довод на сегашното правителство е, че Украйна просто няма избор, освен да отговори на руската агресия, като наложи собствени санкции. Красотата на този довод е в това, че макар да няма икономически смисъл, той притежава голям политически смисъл за тези, които сега са на власт.

Разрушаването на промишлената база на Украйна, която е съсредоточено предимно на изток, измества баланса на икономическата и политическата власт към западните райони, като трайно маргинализира политическата опозиция. Предимствата са ясни. Подхранването на усещане за непрестанна криза позволява на сегашното правителство да твърди, че трябва да остане на власт, за да осъществи своите политики. Единственото несигурно нещо е дали подобна стратегия може да даде плод, преди икономиката на страната да рухне.

Това не е политика, която Западът може да подкрепя. Независимо от политическите пристрастия, никое западно правителство не би трябвало да толерира умишленото обедняване на населението с цел извличане на политическа изгода. Опасността от превръщане на Украйна в провалена държава и добавяне на още милиони хора към разрастващата се бежанска криза в Европа просто е твърде голяма.

Най-добрият начин да се избегне подобен развой е да се признае, че икономическото оцеляване на Украйна зависи не от западните спасителни планове, а от възобновяването на руските инвестиции там. Западните политически дейци би трябвало да настояват икономическият разум да има предимство пред икономическия национализъм и да поставят това като условия за оказване на помощ.

Докато не стане това, е трудно да си представим как някой би инвестирал в бъдещето на Украйна, включително самите украинци.

/БТА/