Кипър ще възстановява частично парите на жертвите от банковата криза

И още 22 млрд. евро - необслужвани заеми

Въпреки укрепването на банките и цялостното икономическо възстановяване на страната размерът на „лошите” кредити остава изключително висок и е вторият по големина в еврозоната. Според последната официално обявена през изминалата седмица банкова статистика, през юли необслужваните кредити са намалели до 22,4 млрд. евро, като представляват 45% от общия кредитен портфейл. В края на октомври гуверньорът на Централната банка на Кипър Христала Георгаджи посочи данни със съвсем малка разлика – общата им сума е 21,9 млрд. евро, или с дял от 44%.

„Кипър сега е една от най-добре представящите се икономики в Европа, но все още има своите предизвикателства и ситуацията в банковия сектор не изглежда толкова розова. Кипърските банки продължават да се борят под голямата тежест от лоши кредити, което намалява доходността и на практика не позволява ново кредитиране”, изрази едновременно похвалите и загрижеността си управляващият директор на Европейския механизъм за стабилност Клаус Реглинг след срещата си с финансовия министър на Кипър Харис Георгиадис в началото на ноември.

Затова в обществения дебат отново бе изваден сценарият за преструктуриране на банковия сектор чрез създаването на „лоша” банка като държавен орган - оператор на необслужваните кредити. Тази идея бе активно обсъждана на редица икономически и финасови форуми през последния месец, въпреки че не е нова. Тя бе предмет на дебат в кулминационния месец на кризата през март 2013 г., като дори бе включена в проекта на меморандум между правителството и тройката международни кредитори, но в процеса на преговорите отпадна. По време на ноемврийската си оценъчна мисия преди две години тройката обяви несъгласието си за създаването на „лоша” банка с държавни пари и отхвърли възможността за предоставяне на държавни гаранции в подкрепа на тази форма, тъй като подобен ход ще влоши публичните финанси.

Подкрепа за сформирането на „лоша” банка или дружество за управление на активи, което би помогнало на банките да намалят мащабните си необслужвани заеми, изразиха в началото на този месец на събитие, организирано от представителството на Европейската комисия в Кипър, управителят на Централната банка Христала Георгаджи и висши служители от големите търговски банки на острова. Този вариант отново бе дискутиран  като актуален, защото инструментите, които кредитните институции имат в ръцете си, за да възстановят отпуснатите кредити, не са довели до очакваните резултати, отчитат финансистите. Не се оправдаха надеждите, свързани с продажбите на активи като ипотекираните имоти – през последните две години, откакто започна този процес, в нови собственици са отишли само 57 имота на длъжници от общо 3136, намиращи се на разположение на банките, или само около 1,8%.

Правителството е отворено за предложения за създаване на компания за управление на „червените” заеми, към която да се прехвърли част от кредитния портфейл извън баланса от банките, но не и на „лоша” банка, реагира резервирано финансовият министър Харис Георгиадис. Той бе предпазлив относно възможността държавата да участва в такава схема.

На „лошата” банка трябва да се гледа като на елемент от цялостна, по-широка стратегия за справяне с необслужваните заеми в кипърската банкова система, смята ръководителят на ЕМС Клаус Реглинг. Той посочи, че Европейската комисия, в контекста на проблема с „червените” кредити в няколко страни от ЕС, обмисля възможността за нов план за създаването на национални дружества за управление на активи, т.е. с използването на публични средства, но след обсъжданията трябва да се види дали това е подходящо за Кипър. „Не е лесно да се постигне правилният баланс между държавните помощи и какво могат да направят банките за покриване на загуби от трансфера на кредити. Това е труден правен и финансов проблем”, каза Реглинг.