Кипър ще възстановява частично парите на жертвите от банковата криза

Еврозоната – „мек вариант” на реформа

Необслужваните кредити и банковият съюз са ключови в общоевропейския дебат за бъдещето на ЕС и еврозоната, стана ясно и на ноемврийската среща на Еврогрупата /6-7 ноември/, която бе част от подготовката за срещата на върха на еврозоната на 15 декември. Решенията се очакват след шестмесечни консултации, през юни 2018 г. Това ще бъди годината на задълбочаване на паричния съюз, като основните въпроси се отнасят до завършването на банковия съюз, по-нататъшните стъпки в бюджетната позиция и превръщането на ЕМС в Европейски валутен фонд, обобщи Клаус Реглинг в изказванията си в Никозия. 

В кипърската столица шефът на ЕМС се обяви за „мек вариант” за реформа на еврозоната. Според него след претърпяната финансова криза тя сега е много по-силна икономически и институционално и са необходими само няколко допълнителни стъпки, насочени към задълбочаване на икономическата и финансова интеграция в нея. Една от тях ще е засилване на ролята на Европейския механизъм за стабилност, за което има широко съгласие, посочи Реглинг. При завършването на банковия съюз ЕМС може да поеме по-големи функции в Европейската схема за гарантиране на влоговете. Освен това МВФ може да играе по-малка роля при евентуални кризи и спасителни програми в Европа, защото ЕМС увеличи техническата си експертиза и разполага със средства за предоставяне на финансова подкрепа, като дали той ще бъде наречен „Европейски валутен фонд” е от второстепенно значение, заяви неговият ръководител.

Засилването на финансовата интеграция в еврозоната ще увеличи споделянето на риска и изисква широка хармонизация на данъчното законодателство, което не е лесна задача,  подчерта Клаус Реглинг в столицата на Кипър – точно една от страните-членки на ЕС, която със своята благоприятна и конкурентна за инвеститорите данъчна система възразява срещу общоевропейска данъчна реформа.

Кипър подкрепя разширяване на ролята и отговорностите на Европейския механизъм за стабилност, но в същото време изразява тревога и загриженост за тенденцията в Европейския съюз за прекомерно регулиране, ненужна централизация и бюрокрация, която може да навреди на конкурентното предимство на европейските икономики, каза министърът на финансите на Кипър Харис Георгиадис в речта си на 13-ата годишна конференция на сп. Economist, проведена в Никозия в началото на ноември.

Всяко искане от страна на някоя от институциите на ЕС или други среди за увеличаване на данъците са извън масата на преговори, коментира финансист № 1 на Кипър, като специално подчерта резервите на страната си по дебата за уеднаквяването на данъчното законодателство и въвеждането на единна ставка за корпоративния данък в европейски мащаб. През последните години, работейки в условията на рестриктивна спасителна програма съгласно меморандума с тройката международни кредитори, Кипър имаше много трудната задача да се пребори с огромния дефицит, който не само, че бе намален, но и бе постигнат излишък, при това по начин, който позволи поддържането на стабилна фискална рамка, отчете успеха Харис Георгиадис.

Ако други държави членки на ЕС имат изключително високи нива на публичните разходи, което налага и наличието на високи данъчни ставки, това не означава, че възниква задължение за повишаване на данъците в друга държава членка, която спазва правилата на европейското икономическо управление, но избра различен баланс на данъчните разходи, изтъкна министър Георгиадис. Според него държавите с високи разходи трябва да се опитат да ги намалят, вместо да искат повишаване на данъчните ставки в съседите си.

На този етап Кипър не обещава подкрепа и за идеята за по-нататъшно задълбочаване на интеграцията чрез въвеждането на поста на европейски министър на финансите, тъй като смята, че могат да възникнат „проблеми на легитимността и демокрацията”. Вземането на такова решение изисква да се изясни с какъв демократичен процес той ще бъде избиран, какви публични средства ще се управляват, от чие име ще се вземат решения, как те ще бъдат контролирани и защо е необходимо тези решения да бъдат прехвърляни от държавите-членки към центъра, посочи Георгиадис. Според Кипър Еврогрупата трябва да остане силно политическо тяло, както по отношение на състава и ръководството, така и във връзка с решения и инициативи.