Гърция ще инвестира 35 млрд. евро в енергийния преход

Гръцкото министерство на енергетиката прие нов национален енергиен и климатичен план, обвързан с целите на Европейската комисия (ЕК). Той цели да бъде намалена зависимостта на страната от лигнитните въглища като енергиен ресурс и да се повиши използването на възобновяеми енергийни източници, съобщава Euractiv. 

“За първи път Гърция разполага с дългосрочен план за своя енергиен сектор – Националният план за енергията и климата, който описва инвестиционна рамка от общо 35 млрд. евро“, заяви гръцкият министър на околната среда и енергетиката Йоргос Статакис.

Планът, който беше приет от ЕК месец по-рано, отбелязва, чеп преходът към зелена икономика ще се базира на изграждане на институции като енергийна борса, пазарна трансформация и подкрепа на потреблението.

„Този документ е изключително важен. Той подробно описва необходимите стъпки, които трябва да бъдат направени към постигането на чиста енергия и спиране на въглищните централи. Планът е едновременно амбициозен и реалистичен. Поставихме цели и приоритети, които се надяваме да постигне до 2030 г.“, посочи още Статакис.

Трите основни стълба

Енергийният министър посочва трите опорни точки на плана. Първата е радикалната промяна на енергийния микс на страната, чийто фокус трябва да бъде пренасочен към възобновяемите енергийни източници. Техният дял трябва да достигне 32% от този микс.

За постигането на тази цел планът предвижда постепенно намаляване количествата електроенергия от лигнитни въглища, като те ще бъдат заменяни от чиста енергия.

За плавната трансформация важна роля ще играе и природният газ.

Статакис добави, че вторият стълб се отнася до икономиите на енергия, които ще достигнат една трета от сегашното потребление до 2030 г.

Това на практика означава обновяване и замяна на 10% от жилищните сгради до 2030 г. с нови постройки с почти нулева консумация на енергия.

Ежегодно най-малко 40 хил. жилищни сгради ще трябва да бъдат модернизирани или заменени с нови енергийно по-ефективно такива, посочи министърът.

„Третият стълб касае намаляването на енергийната бедност чрез осигуряване на равен или безпрепятствен достъп до основни стоки и услуги за всички“, добави Статакис.

Въглищата са все още там

Въпреки разработените мерки, еколозите все още не са доволни от този план.

„Текстът не само, че не представя напълно графика на процеса на декарбонизация, но и не може да даде достатъчно ясно обяснение защо страната трябва да остане роб на една скъпа и силно замърсяваща енергийна технология“, коментират от „Грийнпийс“ и WWF.

Според тях този план е в съответствие със сценариите за глобално затопляне в рамките на 3,1-3,7 градуса по Целзий, което би имало пагубни за климата, околната среда и човечеството последствия.

По техните думи този план по никакъв начин не изключва въглищните централи, които ще продължат да бъдат активни и след 2030 г.

„Това е безотговорен политически подход, който ще доведе до неоправдана тежест за потребителите“, споделиха още от екологичните организации.