Сърбия в ЕС през 2025 г. - мисията (не)възможна

Присъединяването на Сърбия към Европейския съюз (ЕС) през 2025 г. изглежда нереалистично, предвид бавния напредък на процеса, смятат сръбски граждани, които предупреждават, че нито Белград, нито Брюксел полагат големи усилия по въпроса. 

Оценката на ситуацията след малко повече от година, откакто ЕС прие Стратегията за Западните Балкани, която посочва 2025 г. като потенциална година за приемането на Сърбия и Черна гора, е, че всички възражения, посочени в документа, като международни териториални спорове и недобре функционираща икономика, все още са налице, пише Юлия Симич за Euractiv.

Стратегията изброява шест инициативи пред Западните Балкани, свързани с укрепване на законодателството, допълнително ангажиране в областта на сигурността и миграцията, засилване на подкрепата за социално-икономическо развитие, подобряване на транспортната и енергийната свързаност, прилагане на програма в областта на цифровите технологии за региона и подкрепа за нормализиране на добросъседските отношения.

Според председателя на ръководния комитет на Центъра за европейска политика в Белград Сръджан Майсторович 2025 г. не е реалистична, тъй като нито една от страните в Западните Балкани не е положила особено големи усилия за своето присъединяване към блока.

Той определя като пречки съмненията на ЕС за собственото си бъдеще и липсата на оптимизъм за сериозни социални реформи в западната част на полуострова с изключение на Северна Македония.

Майсторович споделя, че стратегията е била „най-доброто, което е можело да бъде предложено от Брюксел в този момент“, и че това е своеобразно послание към гражданите на страните от Западните Балкани за тяхната принадлежност към ЕС, но също така и на правителствата в региона, които трябва да работят по-усърдно за присъединяването.

Ако Сърбия иска да стане част от блока до 2025 г., тя трябва да затвори всички глави от Стратегията до декември 2023 г., имайки се предвид дългия процес на ратификация на споразумението за присъединяване в Европейския парламент, посочва Симич.

За пет години на преговори за членство в ЕС, Сърбия е отворила 16 глави от общо 35 и е приключила само две.

В Центъра за европейска политика в Белград съществуват спекулации, че Сърбия може да отвори само една глава на следващата междуправителствена конференция през юни, въпреки че има седем, които вече са готови.

Годишният доклад на Европейската комисия (ЕК) за Западните Балкани, публикуван обикновено през април, ще излезе по-късно през тази година заради европейските парламентарни избори през май.

Сърбия и Косово са ангажирани в преговори с ЕС за нормализиране на двустранните си отношения. Двете страни трябва да работят в тази посока, преди да продължат напред по пътя към своето присъединяване към ЕС.

Последните данни на сръбската неправителствена организация ISAC Fund показват, че през 2018 г. Сърбия хармонизира само 28 от 54-те международни декларации, които ЕС представи и поиска третите му страни партньори да приемат.

В това отношение Белград изостава от другите страни кандидатки и потенциалните страни кандидатки в региона.

Основната причина за това е насочеността или свързаността на част от тези декларации с Русия, която е традиционен партньор на Сърбия.