Полша може да се сблъска с липса на достатъчно средства за енергийния преход

Финансирането на целите, свързани с изменението на климата, понастоящем е гореща тема в дневния ред на Европейския съюз (ЕС), особено в контекста на постигане на климатичен неутралитет до 2050 г.

ЕС предлага два основни начина за финансиране на амбициозните си климатични цели. Първият е чрез Многогодишната финансова рамка (МФР) 2021-2027 г., която определя целите, правилата, структурата и финансовите средства на бюджета на ЕС за този период. Вторият е чрез устойчиво финансиране, което има за цел да насочи финансирането от частния сектор към целите в борбата срещу изменението на климата, пише Euractiv.

Как тези средства отговарят на нуждите на енергийния преход в Полша? 

За да изпълни амбициозните цели на ЕС за декарбонизация, Полша се нуждае от мащабни инвестиции в нисковъглеродни технологии - високоефективните газови централи постепенно ще заменят централите за производство на въглища; възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) ще играят по-важна роля с увеличаването на дела на вятърната енергия и фотоволтаичните системи; а ядрената енергийна програма би могла да замени капацитета на лигнитни въглища в дългосрочен план. В случая с Полша, газовите централи са естествен начин за замяна на електроцентрали, работещи с въглища, тъй като газът емитира около три пъти по-малко въглероден диоксид в сравнение с въглищата, като същевременно гарантира стабилността на системата. Ето защо газът ще помогне за трансформирането на полския енергиен микс в благоприятна за климата посока, без да се застрашава сигурността на доставките.

Въпреки това само размерът на инвестиционните разходи, които са необходими за финансиране на енергийния преход в Полша с цел постигане на целите на политиката на ЕС в областта на климата, се изчислява на приблизително. 60 млрд. евро до 2030 г. и ок. 140 млрд. евро до 2045 г. според анализ. Това инвестиционно предизвикателство е огромно, като се има предвид големината на компаниите, които ще отговарят за предоставянето на тези инвестиции. Оценките показват, че инвестиционният потенциал на четирите най-големи полски енергийни компании в момента е около. 28 млрд. евро, което може да се увеличи до около 48 млрд. евро до 2030 г.. Това е далеч под средствата, необходими за финансиране на енергийния преход.

Може да се твърди, че в този случай финансовите средства за енергийния преход биха могли да дойдат от финансовите пазари. Въпреки това, предстоящото регулиране на устойчивото финансиране може да се превърне в сериозна пречка. Един от въпросите, който ще бъде въведен в контекста на устойчивото финансиране, е таксономията в целия ЕС, която определя кои технологии могат да се разглеждат като устойчиви от екологична гледна точка и кои не. Понастоящем позицията на Европейския парламент по отношение на таксономията (също така и мнението на Групата на техническите експерти, която подпомага Европейската комисия по този въпрос) разглежда газта и ядрените технологии като неустойчиви по различни причини.

Ето защо енергийният преход представлява огромно предизвикателство за страна, чийто БВП на глава от населението е сред най-ниските в ЕС и делът на въглищата в производството на електроенергия все още е близо до 80%. Поради тази причина е необходимо възможно най-голямо финансиране чрез МФР 2021-2027 и от частния сектор за прехода. Тези средства следва да бъдат насочени специално към финансиране на инвестиции в газови централи и във ВЕИ. Въпреки това, проектозаконът за МФР не предвижда никакви средства, които да бъдат изразходвани за важни технологии за производство на електроенергия, които да позволят на Полша да преобразува своя енергиен микс без да застрашава сигурността на доставките си в същото време.

Това означава, че финансирането на енергийния преход в Полша ще бъде много трудно, тъй като средствата от МФР за технологии или са недостъпни или ограничени, а средствата от финансовите пазари за такива технологии може да се окажат много скъпи.

Следователно предстоящите регламенти на ЕС относно МФР и устойчивото финансиране следва да вземат под внимание различните изходни точки на държавите членки. Понастоящем не е възможно прилагането на „единен подход за всички“ и прякото преминаване от електроцентрали, работещи с въглища, към ВЕИ, тъй като такава енергийна система няма да бъде стабилна, особено предвид липсата на търговско внедряване на технологии за съхранение. Това от своя страна означава, че се нуждаем от финансови средства за инвестиции в предвидимо и стабилно производство на топлинна енергия - газ и ядрена енергия - което ще замени въглищата в дългосрочен план.

*Статията е част от доклада „Финансиране на справедлив енергиен преход в Европа“