Западните Балкани - дестинация за преместване на производства заради Covid

Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия вероятно ще се възползват от тенденцията за преместване на производства от Далечния изток близо до дома заради пандемията от коронавирус.

Това се посочва в доклад на Виенския институт за международни икономически изследвания.

За да бъде обаче въздействието по-осезаемо, икономистите посочват, че е от съществено значение да се подобри управлението, образованието и транспортната инфраструктура в региона.

В доклада се дават два примера за уязвимост на глобалните вериги на доставка по време на пандемията – недостигът на части за автомобилната индустрия и на медицински консумативи, лекарства и ваксини.

„С оглед на протекционистичните тенденции в световната търговия през последното десетилетие вече започна пренасочване на производството от Азия в близост до старите индустриализирани страни. Този феномен ще се засили значително в Европа след пандемията“, коментира Бранимир Йованович, икономист от Виенския институт за международни икономически изследвания и съавтор на проучването.

Заедно с колегата си Махди Годжи и други автори от търговско-промишлените камари на страните от Западните Балкани, Йованович е оценил какво означава тази промяна за Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия.

„Икономиките в Западните Балкани наистина могат да се възползват от тази тенденция на приближаване на производството, но ще трябва да предприемат правилните политически стъпки“, допълва той.

Две големи проучвания сред германски компании, цитирани в доклада, показват, че приближението е възможно. Например в Световната бизнес перспектива 2020 – изследване на германските камари за външна търговия (AHK) сред 3500 германски компании със седалище в чужбина, около 16% заявяват, че обмислят промени във веригата си на доставка. Общо 12% от тях мислят за преместване, особено тези в Обединеното кралство и Италия.

Почти половината посочват като основни причини за евентуалното преместване оптимизация на разходите и диверсификация на риска. „Особено последните два фактора демонстрират отрицателното въздействие на пандемията и готовността за съкращаване на веригите на доставка и индустриалните локации“, посочва Йованович.

Във второто проучване - Going International 2021, проведено от Асоциацията на германските индустриално-търговски камари (DIHK) сред 2400 базирани в Германия компании с чуждестранна дейност, 40% се оплакват от проблеми в техните вериги на доставка. Затова и почти 70 на сто от тях биха искали да ги разнообразят.

Възможни са милиарди евро преки инвестиции

„Дори ако само малка част от анкетираните компании действително направят промени във веригите на доставка и производствените локации, това все пак може да означава милиарди евро преки инвестиции за страните от Западните Балкани“, обяснява Йованович.

В момента германските чуждестранни инвестиции по света възлизат на 1,7 трлн. евро. В Западните Балкани са инвестирани 2,5 млрд. евро в периода 2010-2019 г., което означава, че има пространство за увеличение на вложенията в региона.

В изследването се препоръчва фундаментална промяна в инвестиционната среда в допълнение към преодоляване на дългогодишни дефицити като лошо управление и политическа нестабилност. „Ниските разходи за труд и ниските данъци вече не играят решаваща роля. Чуждестранните инвеститори се нуждаят преди всичко от добре квалифицирана работна сила и инфраструктура“, подчертава се в проучването.

Това означава, че трябва да се увеличат разходите за образование с фокус върху научните дисциплини, технологиите, инженерството и математиката, по-практическото професионално образование и обучение, както и огромни подобрения в транспортната инфраструктура.