Изправени пред изпитание заради недостига на някои продукти в резултат на здравната криза, връхлетяла света от януари 2020 г. насам, голям брой европейски държави обмислят да преместят стратегическите си компании. Тези икономически стратегии целят да съживят производството в някои индустрии, най-вече медицинската, да се смекчат последиците от зависимостта от компании, опериращи извън Европейския съюз, пише френският вестник La Tribune.
Във Франция въпреки финансовите и логистични ограничения на релокализацията държавата опитва да убеди ръководителите на компании във високата индустриална стойност на връщането на дейността им в родината. За целта правителството засили комуникацията около новите най-благоприятни икономически политики и плана за съживяване на икономиката на стойност 100 млрд. евро, от които 1 млрд. евро ще бъдат използвани за насърчаване на компаниите да се преместят чрез „призиви за проекти за (ре)локализация“.
Преориентирането на дейностите към Европа обаче не означава непременно връщане в държавата по произход. В действителност местните данъци и такси може да влошат финансовото здраве, особено на средните компании. Затова те трябва да преценят финансовите рискове от евентуално преместване в страната по произход в зависимост от разходите за труд и фискалния натиск.
Привлекателността на ЦИЕ
Редица компании преместиха дейностите си в страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) заради географската им близост и по-ниските разходи за заплати в тях, отколкото в Западна Европа. Според данни на Европейската федерация за подобряване на условията за живот и работа между 2014 и 2018 г. е имало 253 случая на преместване в европейските страни.
Движението за преместване на дейности в ЦИЕ започна преди кризата с COVID и се активизира след нея. Докладът на Фондацията за иновационни политики, наречен „Преместване във Франция в Европа“, публикуван през септември 2020 г., дава пример с компаниите Coq Sportif, Lunii и Harry's.
Според доклад от май 2020 г. на Полския икономически институт ЦИЕ може да спечели 22 млрд. долара годишно вследствие на преместването на производства от Китай. Тези компании биха извлекли значителни печалби от гледна точка на сравними ползи, транспортни разходи (снабдителни и разпределителни вериги) и заплати предвид близостта на различните страни от региона и разликите в заплатите.
Сравнявайки почасовите разходи за труд между Западна Европа и ЦИЕ, се констатират значителни различия – от 5,30 евро в Румъния до 44,70 евро в Дания.
Същото важи и за фискалния натиск. Според статистиката от 2020 г. на Икономическия институт "Молинари" данъците и таксите за работодателите съставляват над половината от заплатите във Франция (54,68%) спрямо 10% в Белгия например.
Инвестиционните разходи може да бъдат намалени чрез подобряване на качеството и автентичността на продуктите, още повече че приносът на индустрията в БВП е по-голям в тези страни. Според последния доклад от 2020 г. на Фондацията за политически иновации делът на индустрията към добавената стойност в страните от ЦИЕ е по-голям, отколкото в другите страни в Западна Европа с изключение на Германия (25,4%) и Австрия (22,1%). Той достига 29,7% в Чехия и 25% в Полша спрямо едва 13,6% във Франция и между 15% и 19% в Испания, Холандия и Италия.
Ускоряване на преместването след кризата
Редица европейски компании като германския производител на електродомакински уреди Bosch днес се намират в Полша заради конкурентни и финансови предимства, които тази страна предлага на инвеститорите. Релокализация, която датира отпреди здравната криза, но се ускорява след началото ú, особено логистичната част – кол центрове, click and collect и други.
През 2019 г. преките чуждестранни инвестиции съставляват 40% от БВП на Полша. Те идват предимно от Германия (19%), Франция и САЩ (по около 11%).
Същото важи и за Румъния, където редица европейски компании си споделят пазара. Сред тях е италианският производител на електродомакински уреди De'Longhi, който през 2020 г. премести производството си от Китай, създавайки втори завод, след като купи завода на Nokia в град Жуку през 2012 г. Така De'Longhi създаде над 1000 работни места в страната и инвестира 30 млн. евро.
Полша също предизвиква интерес от американски компании, желаещи да се установят в Европа. Такъв е случаят с гигантите Google и Microsoft. През юни м. г. Google обяви, че инвестира до 2 млрд. долара в център за данни в страната, за да управлява облачните услуги, следвайки по този начин Microsoft, която обяви месец по-рано желанието си да инвестира 1 млрд. долара в голям център за данни с цел да развие и трансформира уменията в дигиталната област в Европа.
Спирачката на технологичните предизвикателства
Но технологичните предизвикателства може да спрат движението за релокация към ЦИЕ. Уменията и гъвкавостта на чуждестранната работна ръка са по-широко разпространени в Азия, отколкото в Източна Европа. Много високи технологии, по-конкретно електрониката, остават слабо усвоени в Европа, например в областта на хардуера. Основната част от наличния хардуер на Стария континент днес или е внасян или е произвеждан в чужбина от европейска компания.
Поради това някои сектори на дейност трудно могат да бъдат преместени заради липсата на квалифицирана работна ръка, въпреки присъствието на значителен човешки капитал и автоматизацията на процесите и на производството от релокализираните компании, които остават недостатъчни.
Това разминаване показва, че в ЦИЕ държавните власти все още трябва да преосмислят икономическия си модел, като подобрят най-вече образованието на местната работна ръка и инвестират повече в научно-развойна дейност.
Според доклад на Световния икономически форум за конкурентоспособността в света от 2018 г. разходите за научно-развойна дейност са относително малки в ЦИЕ (1%) спрямо страните от Западна Европа (средно 2,3%) като Франция (2,9%), Германия или Австрия (по 3,1%). Работата от разстояние в редица области като финансите, продажбите и информационните технологии може да променят сравнителните предимства в полза на Западна Европа. В това отношение този регион може да извлече печалба от движението за релокация.


Две нови антидрон системи пристигат в България днес
Сръбски автобус катастрофира на АМ "Тракия"
IT секторът във Варна дава по-голяма добавена стойност за местната икономика, отколкото туризмът
Апартаментите за краткосрочно настаняване влизат в Единната туристическа система
Председателят на Общинския съвет: Варна няма нужда от повече шум. Има нужда от диалог и решения
Атаките срещу кораби в Ормуз се засилват, САЩ затягат натиска над Иран
Приходите на Anthropic скочиха до над $11,5 млрд. за второто тримесечие
Моди очертава плановете за растеж на Индия и се обръща към младите
Дефицитът на мед се задълбочава - резервите в Лондон са на 12-годишно дъно
Специална соя носи повече приходи на фермери и кравеферми в САЩ
Германски производител готви революционни спирачки
Volkswagen поема нов курс – по-малко модели, повече иновации
Lamborghini представи най-бързия и най-мощен автомобил в историята си
Капачката на резервоара крие тайна функция
Шумахер го направи с Mercedes SLS, сега китайци го повтарят с електрически SUV
Бебе като прикритие и пет вида дрога: 39-годишен остава в ареста
Силен трус разлюля Южна Испания
Тежка катастрофа край Диарбекир, има трима загинали
Двуетажен автобус с 84 души катастрофира на "Тракия"
Нови нарушения в завода за отпадъци на София въпреки предписанията
преди 5 години ами ние в БГ вече печелим от това , само да продължаваме с малко по-висока скорост , няма да е зле ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар