Крим - полуостровът, който трови отношенията между Русия и Украйна

След като въоръжени сили без отличителни знаци поеха контрола над полуострова (Путин най-накрая призна, че са руски през 2015 г.) и прибързано организираният референдум придаде вид на законност на присъединяването на Крим към Русия, руски паспорти бяха издадени автоматично на 2,4 млн. души в Крим.

Русия работи усилено, за да интегрира Крим в своята правна система, налива пари в региона и активно насърчава руснаци да се заселват там. Около половин милион души са се преместили от Русия от 2014 г., според Кориневич, освен огромния брой военнослужещи.

Законите за екстремизма и тероризма се използват за задушаване на несъгласието, особено сред мюсюлманските кримски татари, единствената голяма група в Крим, която организира мирно противопоставяне на анексията. Русия обяви техния управителен орган Меджлис за терористична организация и прати в затвора над 100 кримски татари по обвинения в тероризъм или подобни.

След приемането на държавната стратегия Украйна свика Кримската платформа, основен дипломатически тласък за запазване на Крим в международния дневен ред. На учредителното му заседание през август присъстваха 46 представители на държави и международни организации.

„Ние не признаваме и няма да признаем незаконното анексиране на Крим и Севастопол от Русия“, каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел на срещата.

Украинците, които очакваха бързи резултати, бяха разочаровани. „Тези с големи надежди за това не получиха отговор кога Крим ще се върне към Украйна“, посочва Рефат Чубаров, ръководител на Меджлиса на кримските татари, който сега се намира в Киев.

Платформата явно дразни Русия. „Оценяваме това събитие като изключително неприязнено към страната ни. Ние категорично не приемаме подобни твърдения по отношение на руския регион, към Крим“, казва говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Русия прие с раздразнение и законът на Украйна за коренното население от 2021 г. Като определя „коренното население“ като малцинства без собствена държава извън Украйна, то включва само три групи, кримски татари, кримчаки и караити, всички от Крим, и изключва руснаците, най-голямото малцинство в Украйна.

Законът е част от стратегията на Украйна да си върне Крим и да оспори руския разказ „Крим винаги е бил руски“. Путин многократно го критикува, дори го сравнява с расовите закони в нацистка Германия, в реторика, повтаряща твърденията за „геноцид“, които Русия редовно отправя срещу Украйна за предполагаема дискриминация срещу рускоговорящите.

Русия определи като „геноцид“ и прекъсването на водоподаването за Крим през 2014 г. Украйна прекъсна водоснабдяването на Крим и отново през 2015 г., след като активисти взривиха електрически стълбове в Южна Украйна, прекъсвайки доставката на електроенергия. Украйна предложи да възобнови доставките на електроенергия по договор с „окупираната украинска територия на Крим“. Русия отказа.

Държавната стратегия на Украйна предвижда възстановяване на водоснабдяването, след като Крим се върне под контрола на Украйна. Това е катастрофално за околната среда на Северен Крим и една възможна цел на евентуално руско нахлуване в Украйна би била да се поеме контрола над Южна Украйна и водоизточника.

Защитниците на връщането на Крим към Украйна гледат на примера на балтийските страни; много западни държави никога не признаха официално анексирането им от СССР, което спомогна за гладкото възстановяване на независимостта на балтийските страни през 1991 г.

Да чакат десетилетия за промяна в политическото състояние е твърде дълго за кримските татари. „Преди анексирането бяхме само 300 000 и за нас 2014 г. беше смъртоносен удар“, казва Чубаров. "С всяка изминала година те ни унищожават“, допълва той.