Защо отслабването на йената не носи ръст на японския износ?

Слабата йена така и не успява да насърчи нужния на японската икономика ръст на износа, както и да спомогне за засилването на инфлацията, нужна за съживяването на третата по големина икономика в света, пише CNBC.

Преди 18 месеца министър-председателят на страната Шиндзо Абе започна своята „Абеномика“, обезценявайки йената с близо 30% чрез мащабни парични стимули от страна на Японската централна банка. Това обаче така и не доведе до бум на износа, на какъвто властта се надяваше.

Годишният японски износ намаля за пръв път от 15 месеца през май, но по-обезпокоителното е, че слабата йена не успя да спомогне за увеличаването му, смятат икономисти. Фредерик Нюман от HSBC обаче смята, че ефектът от слабата валута ще бъде усетен, като просто това ще отнеме повече време от очакваното.

„Японският износ тепърва ще расте. След като японските фирми решат, че искат да заемат по-голям дял в износа и започнат да се възползват от слабата йена, те ще увеличат капацитета си за разширяване на производството и тогава ще наблюдаваме ефекта. Според нас това ще се случи постепенно и износът ще започне да нараства през втората половина на годината. Истинският бум вероятно ще настъпи през 2015/16 г.“, коментира той.

Икономистите отбелязват няколко причини, поради които двигателят на японския икономически растеж, а именно – износът, не успява да постигне осезаем ръст въпреки големия спад на йената спрямо другите водещи валути.

Първата е, че японските компании не се възползват от възможността да завземат пазарни дялове в чужбина чрез агресивно сваляне на цените си, както се е случвали в предишни периоди, когато йената е била слаба.  В миналото 20-процентен спад на йената би могъл да доведе до 17-процентно сваляне на цените, но този път то е едва 6 на сто, показва проучване на японското бизнес списание Nikkei.

Накратко, Япония се опитва да увеличи печалбите си, като не намалява цените, посочват анализатори.

„Никой в Япония не повярва, че йената ще остане слаба и компаниите не успяха да се адаптират достатъчно бързо“, отбеляза Нюман.

От друга страна, японските износители биха изпитвали трудности дори и при слабостта на йената, тъй като глобалното търсене е слабо, посочва Тим Кондън от ING Financial Markets. „Виждаме най-слабата световна търговия от 2011 година насам, така че е нереалистично да очакваме японския износ да се представя добре“, каза той.

Износът на Япония към най-големия ѝ търговски партньор – САЩ, се сви с 2,8% на годишна база през май, което беше и първи спад от 17 месеца насам. Освен това йената, чийто курс спрямо долара е около 101 йени за долар, ще срещне трудности в по-нататъшното си обезценяване.

„Американската икономика не показва достатъчно силен растеж, че да осигури силен ръст на доходността по държавните облигации, което означава, че йената трудно ще падне до 110 за долар“, коментира Джонатан Кавенаж от Westpac Bank.

Други анализатори отчитат, че политиката на отслабване на йената е насочена не толкова към засилване на износа, колкото към вдигане на цената на вноса, което да изкара Япония от дефлационната спирала.

„Основната цел пред правителството на Абе беше да направи вноса в страната по-скъп чрез обезценяването на йената, което да се пренесе върху вътрешното ниво на инфлация“, каза инвестиционният стратег в Wilmington Trust Investment Advisors Клем Милър.

В крайна сметка, основната теза, която защитават анализаторите, е, че слабата йена ще се окаже като спомагателно средство, вместо да предизвика бум на износа.

„Ние все пак смятаме, че това ще се случи, но постепенно“, каза Нюман.