Защо Япония изпадна в рецесия при положение, че данъците в Европа са по-високи?

Японският министър-председател Шиндзо Абе може би разбира, че бързата работа е срам за майстора. 

Опитът да удвои данъка върху продажбите до 10% в рамките на 18-месечен период доведе до четвъртата рецесия от 2008 г. и до отлагането на повторното увеличение на налога, първоначално планирано за октомври догодина. Но при положение, че предсрочните избори чукат на вратата, ставката от 8% може да остане такава до 2017 г., пише Bloomberg.

Поуката е, че покачванията се оказват твърде много, идват твърде рано, докато действия с малки стъпки биха били по-благоразумен вариант. Сегашният размер на данъчната ставка представлява увеличение от 60% от първоначалните 3 на сто.

За сравнение – повишението във Великобритания през 2011 г. от 2,5 процентни пункта до 20% се равняваше на по-малкия ръст от 14%, като това не предизвика рецесия.

Всъщност планираното увеличение би могло да бъде безпрецедентно сред членовете на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), тъй като данъците върху потреблението за пръв път започнаха да се въвеждат в края на 60-те години на ХХ век. Това се случи след като правителствата искаха да разширят своите данъчни основи пред трудните мерки за увеличаване на приходите.

Последните промени в данъчните ставки на други страни са по-умерени в реално изражение. От 2010 г. Испания увеличи налога от 16 на сто до 21% чрез две промени в рамките на три години. В Италия данъкът е 22% от 20%, колкото бе през 2011. Страната също повиши данъка в две стъпки.

Единствената промяна, която конкурира Япония, е решението на британското правителство от 1979 г. да покачи данък добавена стойност (ДДС) до 15% от 8 на сто с един ход. Въпреки че решението бе взето по-скоро с цел овладяване на инфлацията вместо формирането на бюджетните излишъци, то избута британската икономика в рецесия.

Япония изчака до 1989 г., за да навакса изоставането си в сравнение със своите международни партньори. Страната на изгряващото слънце въведе 3-процентен данък. Увеличението до 5% през 1997 г. костваше поста на тогавашния премиер Рютаро Хашимото, тъй като последва икономически спад. Това е урок, който най-вероятно Абе вече е научил.

„Вдигането на данъците върху продажбите са рядко явление в Япония“, коментира финансовият анализатор в SMBC Nikko Securities Хиденори Суедзава. Според него, ако промените са по-редовни и по-чести, влиянието върху икономиката би било по-слабо.

Той смята, че ефектът от увеличението е по-голям в Япония в сравнение с други страни, защото няколко европейски държави прилагат по-ниски данъчни ставки за ключови стоки като например храни. Също така европейските потребители могат да очакват, че чрез по-високите данъци правителствата им ще могат да дават по-високи пенсии, което означава, че могат да намалят спестяванията си за сметка на разходите.

Великобритания показа, че е възможно данъкът да бъде повишен без да се предизвика рецесия. Въпреки че потребителските разходи се свиха през първото тримесечие и останаха без изменение през второто, когато ДДС бе покачен до 20% през януари 2011 г., потреблението непрекъснато расте.

Сега Абе ще трябва да изчака, макар че търси начини, с които да контролира нарастването на държавния дълг. Според прогнозите той ще се повиши до 264% от БВП до 2030 г. спрямо 227% през 2013 г.