Индийската инфраструктура върху раменете на частния дълг

Изминаха три години откакто Формула 1 изостави проекта Buddh International Circuit – писта за 400 млн. долара около покрайнините на столицата Делхи, коментира Financial Times.

По продължение на пътя се издигат бетонните скелети на кулите, които трябваше да осигурят около 200 000 апартамента. Днес обаче те вероятно оформят най-големия призрачен град в Индия, простиращ се на пет огромни парцела земя около магистралата в близост до изоставената писта.

Това, което трябваше да бъде върховно постижение на икономиката на Индия, се превърна в паметник на нереалистичните стремежи и лошото изпълнение от една страна и забавения икономически растеж, високата цена на капитала и несигурното политическо положение от друга.

Компанията зад проекта, Jaypee Group, има около 12 млрд. долара дълг. Тя обаче не е единствената. Фирмата е сред десетте индийски конгломерата, които заедно дължат около 125 млрд. долара на банките и оформят около 13% от всички банкови заеми в Индия, твърди Ашиш Гупта, анализатор в Credit Suisse.

Всички те са част от компаниите, които би трябвало да подкрепят усилията на Индия да подобри неадекватната си инфраструктура, но вместо това са възпрепятствани от огромните си дългове и слабите баланси.

В много отношения трудностите на тези фирми въплъщават проблемите пред съвременна Индия, където инвестициите в частния сектор фактически са спрели. Цената на капитала е висока, а банките не са склонни да отпускат кредити, защото вече имат твърде много лоши заеми.

Ако министър-председателят Нарендра Моди иска наистина да даде тласък на икономическия растеж, той трябва да привлече капитала на частния сектор, за да се подобрят пътищата, железопътните линии, пристанищата, електроцентралите и другата инфраструктура. Индийската инфраструктура може би ще се нуждае от инвестиции на стойност 1,7 трлн. долара до края на десетилетието, гласят оценки на Световната банка.

Въпреки че правителството твърди, че изгражда по 13 км пътища на ден, строителството в индийските градове не успява да върви в крак с постоянно нарастващото градско население и състоянието на обществения транспорт е трагично.

Това води до редица проблеми в градовете, включително задръствания, множество пътни инциденти и замърсяване. Само два от 53-те града с население над 1 млн. имат значими обществени железопътни програми. До 2031 г. по проекти за метро трябва да бъдат инвестирани повече от 120 млрд. долара, твърди още Световната банка.

Въпреки реториката на Моди в подкрепа на бизнеса частните инвестиции, нужни за подобни проекти, се бавят заради непредвидимите регулации, мощните дружества, свързани с правителството, които често не изпълняват договорите, и най-вече – дълговете.

В някои случаи Reserve Bank of India, централният банков орган на страната, позволява на банките да намаляват заемите на задлъжнелите инфраструктурни компании, но само ако те притежават добри активи. Докато задлъжнелите групи успеят да съберат средства, за да се изплатят на банките – дали чрез продажбата на активи, или чрез завършване на проекти, с които да генерират парични потоци, новите инвестиции, от които се нуждае Индия, няма да се материализират в нищо съществено за страната.

„Проблемът е, че за паричните потоци от инфраструктурата са нужни по 25 години, а банките не предлагат толкова дългосрочни кредити. Комбинацията от икономическо забавяне и парични потоци, които не могат да изплащат вноските, е истинският проблем“, казва представител на централната банка.