Притеснителни ли са мащабите на японската програма за облекчения?

В свят, където неконвенционалната парична политика бързо се превръща в норма, малко са институциите, които могат да подражват на иновациите, демонстрирани от Японската централна банка, пише Business Insider.

Решимостта на централната банка да стимулира японската икономика по всякакъв начин е достойна за уважение, но и алармиращ сигнал, коментира изданието.

Въвеждането на отрицателна депозитна лихва заедно с програмата за количествени и качествени облекчения създава сценарий, в който се размиват границите между парична политика, подкрепа за цената на активите и правителственото финансиране.

Вземете за пример програмата за количествени облекчения. От октомври 2014 г. централната банка обеща да разшири паричната база в страната с годишен темп от около 80 трилиона йени (700 милиарда долара) с изкупуване на държавни облигации, борсово търгувани фондове (ETFs), инвестиционни тръстове за имоти, както и корпоративни облигации. 

Според японската централна банка тази екстремна експанзия на паричната база се прави, за да може банката да постигне целта си за 2% инфлация възможно най-рано. Макар че досега тази политика има пренебрежимо слаб ефект над ръста на потребителските цени, същото не може да се каже за влиянието над пазара на активи.

В резултат на програмата за количествени и качествени облекчения японската централна банка изкупува почти всички нови облигации, емитирани от Министерството на финансите. И макар че това са само новите, не общи емисии, може да се твърди, че Японската централна банка сега е от едната страна на пазара на държавни облигации, а правителството – от другата. Което е особено удобно, коментира Business Insider.

В абсолютна стойност банката притежава 292 трилиона йени (2,56 трилиона долара) или 34% от всички японски държавни облигации, като до края на 2017 г. този дял се очаква да достигне 50%.

Японската централна банка влияе не само на пазара на държавни облигации, но и на борсово търгуваните фондове. Управителят Харухико Курода заяви в четвъртък пред парламентарната комисия по финансови въпроси, че банката държи около 7,8 трилиона йени в японски борсово търгувани фондове към края на септември 2015 г. Това е 54% от целия пазар на борсово търгувани фондове.

Курода повтори, че притежаването на повече от половината от пазара има за цел да постигне желаното инфлационно ниво, а не да подкрепя японските акции.

Това са огромни обеми в името на инфлацията, особено предвид това, че макроикономическите данни не говорят за особен успех.

Дали става въпроси за средносрочни инфлационни цели или други фактори ръководят тези екстремни решения. Това е въпросът, който все повече пазарни участници си задават, посочва Business Insider.