Страната на Чингис хан в плен на икономическата криза

Монголия обяви кризисно положение, след като резкият спад на цените на суровините удари хазната. Задлъжнялото правителство взе мерки за икономии, за да ограничи разходите.

През 2008 г. Монголия почете своя национален герой Чингис хан, пред когото благоговее, с огромна статуя от неръждаема стомана на брега на река Туул, на около половин час път с кола от Улан Батор. Международното летище на столицата носи името на прочутия завоевател от 13-ти век. Чингис хан освен това е изобразен на националната валута, тугрика.

Точно сега обаче хановете, както са известни купюрите, не се радват на кой знае какво уважение.

Правителството, което използва голяма част от валутните си резерви, е изправено пред смазващо дългово бреме и изпитва затруднения с изплащането на заплатите на държавните служители. В четвъртък централната банка повиши основния лихвен процент с удивителните 4,5% до 15%, за да подкрепи тугрика - най-лошо представилата се валута в света през август.

Монголия - богата на полезни изкопаеми и без излаз на море страна, която граничи с Русия и Китай и има брутен вътрешен продукт (БВП) от 12 милиарда долара - преживява истинска криза с плащанията. Икономическият срив не предизвика и най-слаб трус на глобалните финансови пазари, но дава поучителни уроци на далеч по-големи, зависещи от природните ресурси икономики като Бразилия, Венецуела, Русия и Саудитска Арабия.

Монголия е икономика, която придава ново значение на онова, което икономистите наричат "ресурсно проклятие". Свръхизобилието от природни ресурси може да доведе до неуравновесен икономически растеж, прахосване на държавни средства и редуване на цикли на бум и криза, които може да докарат страната до просешка тояга.

Числата са красноречиви: правителството трябва да изплати 3 милиарда долара по държавни облигации; прогнозите са, че държавният дълг ще нарасне до 78% от БВП, при първоначално заложени в бюджета 55%; тугрикът се обезцени с 12% спрямо долара от началото на годината, доходността на държавните облигации, деноминирани в долари, с падеж през 2022 г. скочи с 2 на сто, откакто бяха емитирани през 2012 година; рейтинговата агенция Standard & Poor's понижи кредитния рейтинг на страната, който е на неинвестиционно равнище, с две степени след пласирането на емисията от 2012 година.

"Монголия трябва да е много по-богата, отколкото е", каза Луц Рьохмайер, мениджър в Landesbank Berlin Investment, който помага за управлението на инвестиции за 12 милиарда долара, включително монголски дълг в местна валута. "Никъде другаде по света не е толкова лесно да се изкопават ресурси без никакви проблеми и суровините да бъдат продавани на Китай при толкова ниски транспортни разходи", аргументира се той.

Майнголия*

По време на суровинния суперцикъл, чийто пик бе през 2011 година, Монголия измина епичен път. В работен документ на Международния валутен фонд (МВФ), публикуван миналата година, природните богатства на страната, включително въглища, мед и злато, бяха оценени на между 1 и 3 трилиона долара.

Захранвана от преживяващата бум китайска икономика и оживения приток на преки чуждестранни инвестиции, Монголия бе една от най-бързо растящите икономики през десетилетието до 2015 година. БВП на страната се увеличаваше средно с 8%, като се повиши до 4000 долара на глава от населението.

Всичко се обърка, когато китайският икономически растеж се забави от двуцифрените равнища през 2011 година, точно когато коалиционното правителство в Монголия на премиера Норовин Алтанхуяг се бе отдало на яко харчене на пари, осигурени чрез взимане на дългове.

През 2012 г. Монголия се радваше на много добро отношение на глобалните облигационни пазари. Страната пласира през въпросната година суверенен дълг за 1,5 милиарда долара, известен като Чингис облигации, до голяма степен с цел финансиране на проекти за пътно строителство. Когато бумът свърши, пътят пред Монголия към сегашната криза бе постлан.

На парламентарните избори през юни Монголската народна партия постигна смазваща победа, измествайки от власт Демократическата партия. Така начело на страната се върна партията, която управляваше без опозиция по време на комунистическия режим. В речта, с която встъпи в длъжност, новият премиер Ерденебат Джаргалтулга не смекчи думите за задачата, която го чакаше. "Вниманието ще бъде съсредоточено върху спешното стабилизиране на икономиката плюс фискална дисциплина."